Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Бахтияр ли? — недоумяващо го погледнаха Есвандиари и моллата. — Нима още не сте научили? Той си подаде оставката и избяга, вчера сутринта капитулираха и генералите! Начело на Иран е имам Хомейни и Революционният комитет!
Еър, Дюбоа и останалите чужденци зяпнаха от изненада. Моллата каза нещо на фарси и всички бунтовници избухнаха в смях.
— Капитулираха? — прошепна Еър.
— Аллах най-сетне вразуми генералите — поясни с блеснал поглед Хусаин. — Те са арестувани, целият Генерален щаб е в затвора! Там е мястото на всички врагове на исляма! Чували ли сте за Насири? — Това беше името на ръководителя на САВАК, арестуван от шаха преди няколко седмици. Срещу него предстоеше съдебен процес. — Насири беше признат за виновен в престъпления срещу хуманността и разстрелян заедно с още трима генерали: Рахими, комендант на Техеран по време на извънредното положение, Наджи — генерал-губернатор на Исфахан, и Косродад — командващ морските пехотинци. Не ни губете времето! Ще летите или не?
Еър почти не беше в състояние да разсъждава. Ако всичко това е истина, Пешади и съпругата му са покойници!
— Ние… Разбира се, ще изпълним всеки законен чартър… Какво точно се иска от нас?
— Да превозите незабавно до Исфахан негово превъзходителство молла Хусаин Ковиси и неговия екип заедно с този затворник и съпругата му! — обясни Есвандиари, после нетърпеливо добави: — Веднага!
— Те… Полковник Пешади и съпругата му не са вписани в пътния лист.
Все така нетърпелив, Есвандиари дръпна хартията от ръцете му, надраска нещо и отново му я подаде:
— Вече са вписани!
После се обърна към бунгалата и посочи с пръст Мануела, изправена на вратата с внимателно прибрани под малко кепе коси и затворено скиорско облекло.
— А тази ще я арестувам за незаконно проникване на територията на базата! Тук няма квартири за семейни и вие много добре го знаете!
Беше я забелязал още в първия миг на пристигането си. Веднага усети как го облива вълната на желанието, от което едва ли някога щеше да се отърве. Тази жена го привличаше неудържимо!
— Няма ли най-сетне да излитаме? — извика откъм хеликоптера полковник Пешади. — Замръзнахме в това желязо! Побързайте, Еър! Искам да бъда в компанията на тези червеи колкото е възможно по-кратко!
По лицата на Есвандиари и моллата избиха червени петна.
— Да, сър, веднага — извика в отговор Еър, почувствувал се по-добре от проявата на тази смелост. — Марк?
Дюбоа кимна и се обърна към Есвандиари:
— Къде е разрешението от военните?
— Прикрепено е към листа. Важи и за обратния полет утре. — Есвандиари се обърна към моллата и премина на фарси: — Предлагам да се качвате, ваше превъзходителство.
Моллата кимна и се отдалечи, охраната направи знак на Пешади и съпругата му да се качват на борда. Те го сториха с все така гордо вдигнати глави, след тях в кабината се натикаха въоръжени бунтовници, а моллата зае мястото отпред до Дюбоа.
— Почакайте! — викна Еър с дълбока тревога в гласа. — Няма да летим с въоръжени хора на борда! Това противоречи не само на нашия, но и на вашия правилник!
Есвандиари излая някаква заповед и посочи с палец към Мануела. Четирима въоръжени бунтовници се отправиха към нея и я заобиколиха. Други се приближиха до Еър.
— Хайде, вдигайте палец на Дюбоа! — заповяда Есвандиари.
Разбрал, че няма избор, Еър неохотно се подчини. Дюбоа кимна, даде газ и миг по-късно вече беше във въздуха.
— Отиваме в канцеларията! — надвика воя на двигателите Есвандиари, после даде знак на войниците да оставят Мануела на мира и да се приберат в колите. Мрачно се огледа и нареди през рамо на последвалия го помощник: — Четирима души и една кола да останат на разположение, имам още работа с тези чужденци! — Извърна се към Павуд: — Ти! Искам веднага да ми изготвиш справка за оборудването на базата! Машини в наличност, резервни части, автомобили, количество гориво! Освен това брой на работниците и служителите, иранци и чужденци. Имена, длъжност, номер на паспорта и работното разрешение. Ясно?
— Да, ваше превъзходителство Есвандиари, ще бъде направено…
— Утре искам да видя всички паспорти и разрешения. Действай!
Павуд побърза да изчезне, а Есвандиари се насочи към кабинета на Старк. Влезе и се настани зад бюрото, следван от Еър.
— Седни!