Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Тук е доста спокойно — рече той. — Особено след като ни забраниха всякакви полети, сигурно знаете за това… Не виждам какво ще правите в тази кула…
— Дойдох само да надникна, утре сутринта започваме… — Младежът бръкна в горния джоб на куртката си и извади лист хартия. — Три полета до местни сондажи, първият в осем нула-нула, нали така?
Еър погледна листа и сви рамене.
— Разрешени ли са от Есвандиари?
— Кой е този?
Еър му обясни.
— Капитане, тези полети са по лична заповед на майор Чангиз и можете да се обзаложите, че ще бъдат осъществени — засмя се сержантът.
— Майор Чангиз ли? Не го ли арестуваха заедно с полковника?
— Нищо подобно, капитане. Молла Ковиси го назначи за временен командващ базата и чака потвърждение от Техеран.
Пръстите на Вазари ловко превключиха каналите на радиопредавателя.
— Ало, базата? Говори Вазари от кулата на С-Г. Нужен ли ни е подписът на представителя на „Иран Ойл“ Есвандиари за утрешните полети?
— Не — разнесе се плътен мъжки глас в репродукторите, после попита със силен американски акцент: — Там всичко ли е наред?
— Да, тук сме заедно с капитан Еър — отвърна сержантът и очите му по навик огледаха хоризонта.
— Отлично. Капитан Еър, говори старшият диспечер. Всички разрешени от майор Чангиз полети са автоматически одобрени и от „Иран Ойл“.
— Мога ли да получа това в писмена форма, моля?
— Утре в осем ще ви пратя копие по сержант Вазари.
— Благодаря ви.
— И аз благодаря, база — подхвърли Вазари, понечи да се изключи, но очите му се заковаха на нещо в далечината. — Задръжте, база, едно птиче лети насам… Хеликоптер, двеста и седемдесет градуса…
— Къде? А, виждам го! Как по дяволите се е промъкнал под радара? Вие бяхте ли включени?
— Не — отвърна сержантът и насочи бинокъла. — Машина „Бел 212“, все още не мога да видя регистрацията… Лети право към нас… — Ръката му включи УКВ радиостанцията. — Говори кулата на военната база в Ковис. Хеликоптер без позивни, предайте регистрационните си данни, маршрут и място на излитане!
Никакъв отговор. Мълчанието се нарушаваше единствено от пропукването на статичното електричество. Позивните бяха повторени и от базата, но също не получиха отговор.
— Този нещастник е в смъртна опасност! — промърмори Вазари и отново вдигна бинокъла.
Еър взе другия с разтуптяно сърце. Хеликоптерът се насочи към площадката за кацане и той ясно прочете регистрацията му — ЕР-НВХ.
В същия миг я разчете и старшият диспечер във военната кула, после направи нов безуспешен опит за радиовръзка.
— Да не би да е някой от вашите, капитан Еър?
— Не, сър, не от тези, които са базирани тук — внимателно отвърна Еър. — Но това не пречи да е от някоя друга база на нашата компания.
— Сержант! Веднага след приземяването арестувайте пилота и всички пътници! Изпратете ги тук, в главната квартира под стража!
— Слушам, сър.
Двамата насочиха вниманието си към хеликоптера, който направи кръг и подходи за кацане. Но вместо да се приземи на площадката, машината увисна на няколко метра над нея и леко се разклати.
— Не му работи радиостанцията — веднага включи Еър. — Иска ръчен сигнал за разрешено приземяване.
— Дайте му го — кимна сержантът.
Еър провери дали върху повърхността на мощния прожектор е сложен зелен екран, после го насочи навън и включи електричеството.
Хеликоптерът се поклати още веднъж, за да покаже, че е приел сигнала, и се насочи към площадката. Вазари грабна карабината си и изскочи навън, Еър се опита да различи лицата на пилота и човека до него, не успя и хукна надолу по стълбите.
На площадката се бяха струпали няколко души от наземния персонал на компанията, откъм военната база се появи кола и бързо се насочи към тях. Мануела излезе на прага на бунгалото. Вазари се приближи до четиримата въоръжени въстаници, които клечаха наблизо. Един от тях, почти хлапак, безразсъдно премяташе автомата в ръце, изпусна го и той изтрака на бетона с дуло, насочено точно към Еър. За щастие оръжието не гръмна, хлапакът го вдигна и започна да удря приклада му в земята, за да го изтръска от снега. На пояса му бяха окачени няколко гранати, при това направо за предпазните щифтове. Еър бързо се присъедини към групичката механици, която побягна да търси прикритие.