Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Да. Трябва да се разделим. Не ми харесва, но времето изтича… ако изобщо ни е останало време. Може и да се промъкна до квартирата му с тази униформа. Как мислиш, ще стигнеш ли сам до лабораториите?
Зигруд кима, по лицето му няма и сянка на съмнение.
— Повечето долни етажи в крепостта са празни. Всички са на стените при бреговите батареи.
Тя клати глава.
— В името на морето, той съвсем сериозно е намислил да се сражава с тях. Да тръгваме. Ако не намериш мечовете, ела в квартирата на Бисвал. Ако аз не ги намеря, ще сляза в лабораториите.
Той кима.
— Добре, да тръгваме. Главното стълбище е натам.
Вървят по коридора. Малагеш вдига пистолета и отваря полека вратата.
Вторачва се в гледката зад нея и пребледнява.
— В името на морето…
— Какво? — казва Зигруд зад нея. — Какво има там?
Тя се обръща.
— Не знаеш ли?
— Трябва ли да знам?
Тя се мръщи и бута вратата. Пред стъпалата има четири трупа — всичките на сейпурски войници, всичките гнусно разкъсани и обезобразени. Един мъж е изкормен, друг е с откъснати крайници. Войник седи в ъгъла с щик, щръкнал от корема му. По лицето и шията на жена личат следи от ухапване.
Зигруд е зяпнал тази касапница.
— Аз… аз ли съм го направил?
Малагеш не си прави труда да отговори. „Ще го убият за това. Не може да е нямало очевидци. Никога няма да му простят, никога няма да се престорят, че не се е случило. Адове, дори не знам дали и аз мога.“
В този миг се включват сирените: нисък, надигащ се постепенно сигнал за тревога, който ехти по коридорите на крепостта. От самия звук Малагеш настръхва.
Зигруд се вторачва в тавана.
— Това пък какво е?
Малагеш се вслушва в множащия се, все по-кънтящ хор на сирените.
— О, не — мърмори тя. — О, не, само това не…
— Какво става?
— Проклятие! Проклето да е всичко! Вече са видели корабите!
— Корабите?… Воортяштанските кораби ли?
— Да, проклети да са! И това означава, че дори да унищожим мечовете, вече е твърде късно!
— И какво можем да направим сега?
Малагеш понечва да изтърси: „Нищо!“ — нашествието е започнало и вече им остава само да се сражават и да загубят битката, — но си спомня думите на Тинадеши, които е чула накрая: „Той е знак, символ. Може да бъде отключен, може да бъде разгърнат, да бъде смятан за много неща. Ще имаш възможност да направиш какво ли не с него, ако го използваш правилно, ако мислиш правилно за него.“
— Свършиха ни козовете — казва тя тихо. — Остана ни само един. А аз дори не знам какво би трябвало да направя с това нещо.
— Кое нещо?
Тя поглежда Зигруд и стиска зъби.
— Мечът на Воортя.
Описва му как изглежда дръжката.
— И за какво ще го използваш?
— Не съм сигурна… но знам, че е оръжие със страхотна мощ. Само не ми е ясно как да го задействам… Може би трябва да съм близо до пазителите, за да свърши работа — той едва ли не се захранва от тях в някакъв смисъл. Но ако Бисвал го е взел, има голям шанс да е при останалите мечове. Значи пак трябва да търсим в лабораториите и квартирата на Бисвал.
— Планът не се променя, така ли?
— Ох, адове — да, промени се. Трябва да се справим двойно по-бързо. Хайде!
Малагеш подтичва нагоре към квартирата на Бисвал и се озърта. Трудно е да се промъква с този вой на сирени навсякъде, защото не може да чуе има ли някой пред нея или зад нея, но засега тази част от крепостта изглежда безлюдна. Всички са на стените, както е казал Зигруд.
Тя допуска, че Бисвал не би оставил мечовете в приспособената за кабинет наблюдателна кула. Знае обаче къде са жилищата на офицерите и поради теснотията във Форт Тинадеши се надява и неговата квартира да е там.
Разбира, че е познала, защото чува глас в главата си:
„… и нашите мечове ще завалят като дъжд…“
Скърца със зъби и продължава напред. Ужасното бърборене на мечовете се засилва. Вратите стават все по-внушителни и накрая стига до дебела дъбова врата с бронзова дръжка.
Натиска дръжката. Не е заключено и тя отваря вратата.
Шепотът се превръща в ураган. Стаята е просторна, в едната стена е вградена голяма камина. Тя с изненада вижда, че камината е запалена… а после открива, че стаята не е празна.
Лалит Бисвал се е загледал през огромния прозорец отсреща, стои с ръце зад гърба. Между него и Малагеш са сложени много стойки с мечове на Рада — и всичките шепнат в главата ѝ.
Миг-два тя стои нерешително. Очаквала е и той да е на крепостните стени като останалите.
А Бисвал казва:
— Говорят само на онези, които са убивали, нали?
Тя се двоуми, влиза, затваря вратата и я заключва. Вади пистолета от кобура и се обръща към него.