Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Малагеш сочи малка падина.
— Натам!
Зърва с крайчеца на окото си фаровете на колата. Пореден удар във висок камък…
Двамата със Зигруд се мятат в падината, лактите им се ожулват в камънаците. Двигателят изръмжава отново и колата прелита над тях. Пада с оглушителен шум, наклонила се е напред колкото да закачи ръба на падината под лош ъгъл. Малагеш се чуди дали оста се е счупила от сблъсъка. Но има друга грижа в момента — пръсналите се наоколо скални отломки. Камъчета жилят тялото ѝ къде ли не, а наблизо Зигруд охка от непоносима болка.
Колата реве и стърже няколко стъпки след падината, врязва се накриво в близките храсти и спира. Малагеш сяда с пистолет в ръка. Има рани и синини, но не са нищо сериозно. Зигруд обаче се е хванал за лявата ръка и псува. Ръката му сигурно е счупена.
Малагеш се прицелва. Някой напипва дръжката отвътре, бута вратата и изпълзява от колата. Поредният залп на бреговите батареи озарява бледо скалите и тя вижда натъртения и разярен старши сержант Панди, очите му са кървясали, бузите му са мокри от сълзи.
Той вади сабята си и тръгва към нея.
— Ти! — крещи Панди — Ти!
Малагеш навежда пистолета към земята.
— Панди, каква е тази глупост?
— Тя умря заради тебе! — вика Панди. — Ти я уби!
— Какви ги говориш…
Не успява да довърши, защото той скача към нея и мушка чевръсто и смъртоносно със сабята. Малагеш отскача встрани, пъха пистолета в кобура и отстъпва с вдигнати ръце, за да не изглежда заплашително.
— Панди! Какво съм направила според тебе?
— Видях я! — крещи той. — Видях я на масата! Видях я там в тъмнината!
С воплите му до ноздрите ѝ стига киселият дъх на алкохол. Старши сержантът може и да е пиян, но това не му пречи да борави сръчно със сабята, защото замахва светкавично към нея и малко остава да я изкорми.
Малагеш пак се хвърля встрани, но по неволя се подпира на протезата и пада зле. Чува стъпките му, леки и пъргави, и вади навреме сабята, която е взела от трупа на дежурната, за да пресрещне острието му.
— Не съм убила Зигне! — ръмжи му ядосана. — Не съм натиснала аз спусъка! Дори не бях там!
— Лъжеш!
Той се опитва да я намушка в гърдите. Малагеш отбива сабята му и заема отбранителна стойка.
— Ти я забърка в твоя заговор и накрая я уби! — вика Панди.
— Панди, проклет да си, в момента има по-важни неща!
— По-важни ли? По-важни?! — Втурва се към нея с настървена поредица от безмилостно хитри атаки, които Малагеш отбягва на косъм. — Само тя беше важна за мен!
Пак я напада, редува неуморно удари с контраудари и тя отбива всеки с огромни усилия. И преди е знаела, че Панди е много добър със сабята, но нито веднъж не е заставала срещу него в учебен двубой. Обземат я съмнения дали би могла да се справи с Панди и когато е била във върхова форма: той се бие с плавно изящество, сабята му сякаш се носи безтегловно във въздуха. Но в него пламти и яростта на мъката — тя забелязва все повече пролуки в защитата му и постепенно разбира, че за Панди сега съществува само нападението, без да се тревожи дали тя или той ще пострадат, без да скъпи собствения си живот. Потиска инстинктите си и не нанася поразяващ удар. „Убивах достатъчно — внушава си отчаяно. — Причиних достатъчно зло. Няма да те убия, Панди, просто няма.“
Спасява я само неравният терен, от който се възползва: прескача камъни и се брани, а Панди налита към нея с бързината и чувството за равновесие на много по-млад човек.
— Ти изобщо знаеш ли какво е загуба? — крещи той. — Имала ли си нещо друго в проклетия си животец освен службата?
Над рамото му Малагеш зърва Зигруд, който се измъква от падината и куцука към тях, стиснал счупената си ръка със здравата.
— Недей, Зигруд! — вика Малагеш. — Той ще те убие! Сериозно ти гово…
Панди я заставя да отскочи, острието му блъска по нейното с такава сила, че тресе ръката ѝ до рамото. Тя се дърпа за кой ли път, той напира.
Оръдията бумтят, снарядите вият, заревото зад Панди го обвива с адски ореол. А зад нея на светещите кораби от Града на остриетата им остава по-малко от четвърт миля до брега, който доближават бързо. Понякога снаряд улучва целта и някой от корабите избухва в огромно одимено огнено кълбо и непоносимо нажеженият полъх стига дори до тях. А Панди напада, стреми се да пробие защитата ѝ с наглед неизчерпаема издръжливост.