Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
ГЛАВА XXIV
Умъртвяване на свещените царе
1. Боговете са смъртни
Човекът е създал боговете по свой образ и подобие и бидейки сам смъртен, той естествено е предполагал, че същата печална съдба очаква и неговите създания. Гренландците например вярвали, че вятърът може да убие най-могъщия им бог и той непременно ще умре, ако докосне куче. Когато чули проповедите за християнския бог, те казали, че трябва да е наистина много велик. Отговаряйки на въпросите на полковник Додж, един северноамерикански индианец заявил, че светът е направен от Великия дух. Запитан кой Велик дух има пред вид, добрия или лошия, той отвърнал: „Нито един от двамата. Великият дух, който е създал света, отдавна е умрял. Той не би могъл да живее толкова дълго.“ Хората от едно племе на Филипините обяснили на испанските завоеватели, че гробът на Създателя бил на връх Кабунан. Хейци-ейбиб, бог или свят герой на хотентотите умирал и се възраждал няколко пъти. Гробовете му ще срещнете обикновено в тесни дефилета между планините. Когато хотентотите минават покрай някой от тях, хвърлят камък за късмет и промърморват „Дай ни много добитък.“ До началото на нашата ера на посетителите на Крит показвали гроба на Зевс, върховния бог на гърците. Тялото на Дионис било погребано в Делфи до златната статуя на Аполон и гробницата му носела надписа: „Тук лежи мъртъв Дионис, син на Семела“. Според един вариант сам Аполон бил погребан в Делфи и Питагор изсякъл на гробницата му надпис, в който се разказвало как богът бил убит от питона и погребан под триножника.
И великите богове на Египет не били избавени от общата участ. И те остарявали и умирали. Но по-късно, когато открили изкуството да балсамират и то дало на душите на мъртвите нов живот, защото запазвало телата им от разложение за неопределено време, осигурили на божествата възможността да се ползуват от облагите на едно откритие, което предполагало известна надежда за безсмъртие на богове и хора. И всяка провинция се сдобила с гробница и мумия на своя мъртъв бог. Мумията на Озирис можела да се види в Мендес; Тинис се гордеел с мумията на Анхури; а Хелиопол — че притежава мумията на Атум. Върховните богове на вавилонците се явявали на почитателите си само в сънища и видения, но за тях смятали, че имат тела с човешка форма, че притежават човешки страсти и човешка съдба и също като хората се раждат на този свят, любят, бият се и умират.
2. Умъртвяване на царете, когато силите ги напуснат
Върховните богове, които живеят далеч от неспокойния и трескав земен живот, в края на краищата умират; следователно не може да се очаква от бога, настанен в крехката черупка на плътта, да избегне същата съдба (макар да има съобщения за африкански царе, които си въобразявали, че са безсмъртни по силата на своите вълшебства). И така, както вече видяхме, примитивните народи понякога вярват, че сигурността им, дори сигурността на света, е свързана с живота на някого от тези богочовеци или човешки въплъщения на божеството. Следователно съвсем естествено от грижа за света те полагат големи грижи за неговия живот. Но никакви грижи и предпазни мерки не могат да попречат богочовекът да остарее, да отпадне и най-сетне да умре. Обожателите му трябва да се съобразяват с тази печална необходимост и да се справят с нея колкото се може по-добре. Опасността е ужасна, защото представете си какви катастрофални последици могат да се очакват от постепенното отслабване на неговите сили и окончателното им изчезване при смъртта, след като естествените закони зависят от богочовека? Има един-едничък начин да се избягнат тези опасности. Човекът-бог трябва да бъде убит веднага след първите симптоми, че силите му отпадат и душата му да се пренесе в здрав приемник, преди да е сериозно увредена от предстоящото разложение. За първобитния човек е съвсем очевидно какви предимства има, ако убие човека-бог вместо да го остави да умре от старост и болест. Защото в случай че богочовекът умре, както я наричаме, от естествена смърт, това според него означава, че душата му е напуснала доброволно тялото и не иска да се върне повече в него, или по-скоро са я измъкнали оттам или най-малкото е задържана при скитанията си от демон или вълшебник. Във всеки от тези случаи душата на човека-бог е загубена за обожателите му, а заедно с нея са поставени под заплаха благоденствието, дори самото им съществуване. Дори да успеят да уредят нещата така, че да уловят душата на умиращия бог, когато напуска устните или ноздрите му, и да я прехвърлят в негов наследник, резултатът няма да е кой знае какъв, защото умирайки от болест, душата ще напусне тялото крайно отслабнала, изтощена и немощна и в което и тяло да се пренесе, ще продължава да влачи жалко съществувание. А ако го умъртвят, обожателите му биха могли преди всичко със сигурност на хванат душата, като тръгне да бяга, и да я прехвърлят в подходящ приемник; на второ място, като го умъртвят, преди да са отслабнали естествените му сили, ще попречат на света да изпадне в разруха заедно с разрухата на човека-бог. Така, убивайки човека-бог и прехвърляйки душата му в тялото на жизнен приемник, докато тя е все още в разцвета на силите си, те изпълняват всички изисквания.