Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Брон го изслуша, после се взря в Пиърс, който стоеше зад адвоката си.
— Господин Пиърс, призован сте редовно и сега ви викат като свидетел. Излезте напред. Господин Райт, възражението ви е отбелязано в протокола.
— Ваша светлост… — не се предаваше Райт.
— Да, господин адвокат. Какво има пък сега?
— Ще помоля съда за разрешение да придружа клиента си на свидетелската скамейка. Той е изтърпял неколкократни полицейски разпити, без да се ползва от услугите на адвоката си, и смятам, че…
Брон вдигна ръка да го прекъсне.
— Господин Харди, имате ли възражения?
На Харди това не му допадна, но нямаше да даде да се разбере.
— Нямам възражения, ваша светлост.
Петролният магнат се подвоуми още миг, после ядосано се изправи и пое по пътеката, мина край Харди и се запъти към свидетелското място. Райт го пресрещна до перилата и застана от едната му страна. Секретарят вдигна Библията.
— Кажете си името.
— Джим Пиърс.
— Господин Пиърс, заклевате ли се да говорите истината, цялата истина и нищо друго, освен истината и Бог да ви е помощ?
— Заклевам се.
— Моля, седнете.
— Господин Пиърс, разговаряли ли сме преди?
Приставът бе донесъл стол и Джаред Райт седна до клиента си. Не загуби време да се качи на подиума, за да възрази:
— Несъществено, ваша светлост.
Брон удари с чукчето, за да го накара да замълчи.
— Отхвърля се. Господин Пиърс?
— Сам знаете, че сме разговаряли — проговори свидетелят.
Харди излъчваше деловитост.
— Ваша светлост, бихте ли наредили на свидетеля да отговори на въпроса?
Брон така и направи, Харди повтори запитването си и Пиърс измърмори едно „Да“.
— И тогава, докато разговаряхме, вие отрекохте ли да сте имали лична връзка с Брий Бомонт?
— Не, разбира се, че не. Няколко години бях неин началник и приятел.
— Господин Пиърс, имахте ли интимна връзка с Брий Бомонт? Сексуална връзка?
Отново се обади Джаред Райт:
— Клиентът ми е отговарял на този въпрос десетки пъти, ваша светлост. Той…
Тряс!
— Господин Райт, юридическо възражение, ако обичате.
— Добре, въпросът е несъществен.
Беше несъществен, но Харди вече бе извадил зайче от цилиндъра си при разпита на Бърнардин и Брон бе склонна да го остави да извади и второ.
— Отхвърля се.
Той леко се поклони.
— Благодаря ви, ваша светлост. Господин Пиърс, желаете ли да повторя въпроса си?
Този път Райт прошепна нещо в ухото на клиента си, но Пиърс не му обърна внимание.
— Не, чух го, а отговорът ми, както неизменно досега, пак е не.
— Значи не сте имали сексуална връзка с Брий Бомонт?
— Точно така.
Със скръстени на гърдите ръце и намусен поради несправедливото отношение на съда към него и клиента му, Райт се облегна на коравия стол. Харди забеляза промяната в настроението му и я прие като добър знак.
Адвокатът се извъртя и отиде до масата си, порови из книжата си, остави ги на мястото им.
— Добре. Имали ли сте лични взаимоотношения със сержант Канета?
— Не, не съм имал.
— Но сте го познавали, нали?
Пиърс се размърда на мястото си и отговори раздразнено:
— Май помагаше в осигуряването на охрана за някои мероприятия на „Калоко“. Възможно е в такива случаи да съм разговарял с него. Изобщо не си спомням.
— Не си спомняте — повтори Харди. — А какво ще кажете за сержант Грифин? Той разпитвал ли ви е?
Пиърс се подвоуми, хвърли бърз поглед на адвоката си. Но не последва никаква реакция и той отговори:
— Да, струва ми се.
— Струва ви се, така ли? Не си ли спомняте?
— Добре де. Да, разпитва ме.
— И кога стана това?
Свидетелят отново се запъна:
— Тряб… трябва да погледна в календара си. Не зная с точност.
Но Харди нямаше съмнения.
— Може би ще ви помогна да си спомните, господин Пиърс. Не беше ли веднага след погребението на Брий?
— Не, не съм сигурен.
— Не сте сигурен, така ли? Спомняте ли си какво правихте след погребението, господин Пиърс?
— Ваша светлост! — На Джаред Райт отново му се подпали фитилът: — Ваша светлост, длъжен съм да възразя. Какви основания има господин Харди да задава който и да било от тези въпроси? Господин Пиърс не е подсъдим. Не е длъжен да отговаря на такива въпроси.