Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Брон размисли за миг. Адвокатът на Пиърс всъщност имаше право. И макар да се възхищаваше от стила на Харди — той се отнасяше към това изслушване по същия начин, по който би се държал Скот Рандъл при заседание на разширен състав от съдебни заседатели, — не биваше да допуска този разпит да продължи. Подозрителна бе цялата насока, която бе поел.
Но преди дори да успее да каже на Райт, че е прав, и да излезе с някакво постановление, Дейвид Фримън се изправи и се притече на помощ на колегата си:
— Ваша светлост, господин Пиърс винаги може да се позове на Петата поправка.
Нещата обаче ставаха неудържими. Брон удари с чукчето си и хвърли свиреп поглед към подиума.
— Господа, седнете. Аз ръководя този съд и аз давам инструкциите. — Извърна се и погледна свидетеля. — Господин Пиърс, ако ви се струва, че отговорът би могъл да е във ваша вреда, можете да се позовете на Петата поправка. Желаете ли да го направите?
По челото му изби пот и това изглежда го изненада, когато прокара пръсти по него. Съзнаваше, че ако се позове на Петата поправка, неприятностите му със закона тепърва предстоят — продължаващото полицейско разследване щеше да е неумолимо.
Всички вече бяха забравили за възражението на Райт, че въпросът е несъществен.
На Харди му се струваше, че вижда с очите си какви мисли преминават през главата на свидетеля, решил да опита късмета си тук и сега и да сложи край на обвиненията и подозренията. С какво удоволствие го наблюдаваше! Пиърс бе преуспяващ, нахален, недостъпен, благодарение на парите и положението си човек и в светогледа му просто не съществуваше представата, че някакви си простосмъртни могат да го победят в честен двубой. Така беше, защото честни двубои не съществуват.
Той зае бойка поза — положи длан върху перилата пред свидетелското място — и заговори на съдията:
— Нямам какво да крия, ваша светлост, макар да съм възмутен до дъното на душата си от задаваните ми въпроси.
И Брон трябваше да признае, че разрешавайки на Харди да продължи без каквито и да било доказателства, се излага на упреци. Но адвокатите могат да питат каквото си искат, докато противната страна не възрази, а Пиърс отговаряше.
— Негодуванието ви, което не е правно възражение, се приема. — Съдията насочи вниманието си към мъчителя на Пиърс. — Господин Харди — сурово започна тя, — ще допусна нови въпроси, само ако предоставите на съда някаква доказателствена основа. В противен случай ще освободя свидетеля.
Харди замръзна за миг.
— Добре, ваша светлост. — Отиде до масата си и този път се върна с малка купчинка листове. Първо ги показа на съдията, после подаде копие от един от тях на свидетеля. — Господин Пиърс, познавате ли този документ?
Пиърс предпазливо го погледна, сви устни и отново вдигна очи. Гласът му изневери. Очевидно на адвоката му също.
Харди не спря атаката си.
— Бихте ли обяснили на съда какво съдържа той?
Пиърс като че ли не го чуваше. Най-после въздъхна, неспособен, както изглежда, да откъсне очи от листа, безмълвно препрочитайки написаното.
Харди:
— Това е писмо от вас до Брий Бомонт, нали?
Отново мълчание.
— Бихте ли нарекли документа любовно писмо?
Пиърс не отговори.
— Да прочета ли няколко реда пред съда? Противно на по-раншните ви показания, написаното не показва ли, че сте имали връзка с нея?
В това време Райт яростно шепнеше нещо на клиента си, който сякаш не го чуваше.
Харди бе принуден да му даде да се разбере. Механизмът действаше бързо и безотказно. Само миг, и пред съкрушителното разкритие от самообладанието на Пиърс не остана и помен. Той леко удари перилата с ръка, мъчейки се и не успявайки да представи жеста си като нехаен.
— Беше отдавна.
— Кога? Преди година? Преди пет години?
— Да. Горе-долу толкова.
Райт излезе от кожата си от безизходност и гняв.
— Ваша светлост, нека в протокола залегне, че не съветвам господин Пиърс да отговаря.
Но свидетелят бе решил да постъпи посвоему. Усмихна се студено.
— Не му отдавах значение, флирт, за който съжалявам. — И пак се обърна към съдията. — От уважение към съпругата си, ваша светлост, се опитах да не го огласявам публично. Сгреших.
Но ако смяташе да получи съчувствие от Брон, не бе познал.
— Лъжесвидетелстването пред моя съд също е грешка.
Харди не отслаби натиска:
— Господин Пиърс, повторно ви питам кога приключи връзката ви?
Навярно изкаран от равновесие от недоброжелателната реакция на Мариан Брон, Пиърс се позабави с отговора си:
— Казах, че не помня.
— Всъщност казахте друго — отвърна Харди. — Казахте, че било преди една или пет години. Желаете ли съдебният протоколчик да прочете предишния ви отговор?