Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Толкова за този свидетел — заяви той. — Противниковата страна?
Младият обвинител умираше от нетърпение.
— Да. — Рандъл отиде до свидетелското място и се изправи точно пред Глицки. — Лейтенанте, в качеството си на началник на отдел „Убийства“, включихте ли се от самото начало в разследването на убийството на Брий Бомонт?
— Не активно. Само в качеството си на администратор.
Привикнал през дългогодишната си практика със свидетелското място, Глицки бързо схвана удобния случай, който му даваше Рандъл, и очерта характеристиките на работата си: разполагал с екип от инспектори, които му се отчитали и си сътрудничели със следователите от отдела за оглед на местопрестъпленията, със съдебните експерти, с лаборантите, с градските и областни следователи по убийствата за събиране и сравняване на уликите.
Всичко това нямаше нищо общо нито с Рон, нито с Брий Бомонт и Харди не би могъл директно да му отдели и една дума. Но разчиташе на обстоятелството, че Рандъл преследва лични цели. Младият обвинител искаше да докаже на Брон, че нетрадиционната му и дори извънзаконова тактика се оправдава изцяло, тъй като началникът на „Убийства“ е корумпиран. Харди можеше да възразява, без да спира, но с радост остави Рандъл сам да си окачи въжето на шията.
— А когато служителите ви съберат уликите, лейтенанте, и решат, че е налице престъпление, и набележат заподозрян, какво предприемате тогава?
— Обръщаме се към Областната прокуратура, а там решават дали да отправят обвинение към съответното лице и какво точно да бъде то. За тежко, предумишлено и така нататък.
— И колко време е необходимо — най-грубо — от извършването на убийството, докато го предадете на Областната прокуратура?
— Различно — от няколко дни до няколко години.
— Добре. — Рандъл се простираше в добре позната на всеки адвокат област, но се усещаше съвсем явно, че го прави заради Брон. Задълбочи се в подробностите: — В случая с Брий Бомонт е минал повече от месец. Можете ли да обясните на съда защо?
— Първият инспектор, когото назначих да разследва случая — Карл Грифин, — бе застрелян и почина пет дни след убийството на Брий. Смъртта му донякъде позабави нещата.
Лек, нервен смях се разнесе из залата. Рандъл сякаш не забеляза, а Брон не реагира.
— И тогава ли се включихте лично в разследването?
— Не, не се включих.
— Разпитвахте ли свидетели?
— Не.
— Случайно да сте разговаряли със съпруга на жертвата Рон Бомонт?
— Не.
— Но нали е вярно, лейтенанте, че днес сутринта съпроводихте господин Бомонт и господин Харди до тази съдебна зала?
— Да, така е.
— Но твърдите, че досега нито сте се срещали, нито сте разговаряли с господин Бомонт?
— Не съм.
— Напомням ви, лейтенанте, че положихте клетва.
Устните на Глицки леко трепнаха.
— Съзнавам го. Но отговорът ми все пак е не.
Въпросите следваха бързо и без прекъсване, докато Рандъл превеждаше Глицки през всички стъпки до крайната му лична намеса в случая. Близостта на местопрестъплението, където е убит Грифин, до жилището на Брий и на останалите заподозрени и накрая — до Канета и балистичната експертиза, установила, че и двамата полицаи са убити с един и същ пистолет.
Харди не забеляза никакви признаци на нетърпение отстрана на съдията. Рандъл най-после стигна до въпроса, към който се бе насочвал през цялото време.
— И тъй, лейтенанте, след като сте изяснили, че сержантите Грифин и Канета са убити с един и същ пистолет, незабавно ли изпратихте това сведение на областния прокурор?
— Не.
— А бихте ли казали на съда защо?
Глицки обърна лице към Мариан Брон.
— Според стандартната процедура не даваме сведения на медиите, така че евентуалните заподозрени да не са в течение с какви злепоставящи ги доказателства разполагаме. По такъв начин, ако те ни съобщят нещо, което не е оповестено в медиите… Струва ми се напълно ясно, нали?
— Но не става дума за медиите, лейтенанте. А за Областната прокуратура, с която би трябвало да си сътрудничите. Защо не им съобщихте?
— По две причини. Първата — имаме големи неприятности с изтичането на информация. — Всички в сградата знаеха за този постоянен проблем, макар всяко ведомство да обвиняваше всички други, че са негов източник. — Втората, доста по-прозаична, защото до снощи още не знаех нищо със сигурност. Ако тази сутрин не трябваше да съм тук, навярно щях вече да съм съобщил в Областната прокуратура.
Харди се съмняваше, че Рандъл все още смята, че набира точки. Но очевидно все пак си мислеше точно така и премина към друга област, в която Глицки уж също не бе изпълнил задълженията си.