Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
Харди го успокои, доколкото можа, с обяснението, че върши основната работа за пред съдията. Показанията на Глицки, естествено, не доказват юридически, че и Грифин, и Канета са убити с един и същ пистолет. Процедурата вече не е свързана с доказателства, макар адвокатът все още да се надявал, че и това ще стане по-късно. Отнасяло се за преценката и действията на Областната прокуратура и доверието или съответно липсата на такова у Брон.
— Само така ще излезеш свободен оттук, Рон. Тоест, ако Брон реши, че на Рандъл му трябва по-солидна основа, за да те сметне за заподозрян. И ако не друго, поне я накарах да слуша.
На Рон така и не му допадна, но Харди не му бе обещавал подобно нещо.
Дейвид Фримън поддържаше разговор с Франи на скамейката на защитата. Не искаха тя да има каквото и да е вземане-даване с Рон и Фримън се бе нагърбил да я занимава. Преди още Брон да се е върнала в залата, вече бе успял да я разсмее тихичко с една от историйките си. Докато траеше почивката, Харди изобщо не успя да вметне и думичка, но щом се изправиха при влизането на съдията, взе ръката й и я стисна. Тя вдигна очи към него и кимна. Изпълнена с вяра в него и с чувство за отговорност.
Усещаше, че се налага да представи още факти и изложи доказателствата от аутопсията и доклада на съдебния лекар за двамата полицаи. Прат и Рандъл нямаха възражения по откритията на доктор Страут, свързани с причината и времето на смъртта.
Харди ги изложи гласно за протокола:
— Според доклада на съдебния лекар, ваша светлост, сержант Грифин е бил застрелян между десет и половина и дванайсет на обяд в понеделник, пети октомври. Госпожа Прати господин Рандъл не оспорват този период от време. За сведение на съда през същия ден се е състояло погребението на Брий Бомонт.
— Добре, господин Харди. Нататък.
— Искам да призова отец Мартин Бърнардин.
Свещеникът бе облечен с расото и якичката си. Премина през залата и застана на свидетелското място. Бърнардин бе стегнат, посивял мъж с лице на аскет на възраст някъде между четирийсет и петдесет. След като секретарят го закле, Харди отдели минута за установяване на самоличността му като енорийски свещеник на „Св. Катерина“, църквата, в която се е състояло опелото на Брий. И започна по същество:
— Отче Бърнардин, познавате ли Рон Бомонт?
— Да, познавам го.
— А виждате ли го тук, в съдебната зала?
— Да. — Свещеникът го посочи. — Господинът в зеления костюм на първия ред ей там.
Неколцина от седящите в галерията се понадигнаха да разгледат главния герой във всички тези събития. Залата зашумя тихичко, но Брон леко удари с чукчето си и прекрати глъчката.
— И тъй, отче Бърнардин. На пети октомври, в деня на погребението на Брий Бомонт, имахте ли възможност да прекарате известно време с господин Бомонт?
— Да, сър. Почти целия ден.
Галерията отново се оживи, но този път Брон остави шумът да затихне от само себе си.
Макар Бърнардин вече да го бе заявил, Харди го накара да разкаже за деня час по час: за закуската, опелото, погребението, обяда в „Клиф Хаус“.
— С други думи, отче — заключи адвокатът, — вие свидетелствате под клетва, че непрекъснато сте били с господин Бомонт от седем сутринта до около два и половина следобед на пети октомври тази година?
— Точно така.
— И нито за миг не сте се отделяли от него?
— Не, сър.
— А има ли и други хора, които според вас могат да свидетелстват за същото?
— Ами да. Децата му, неколцина приятели. Тежък ден беше, както е често при погребения.
Харди постоя известно време, та значимостта на свещеническите думи да проникне в съзнанието на всички, а после се извърна и се изправи срещу Прат и Рандъл.
— Предоставям ви свидетеля.
Какво можеха да направят те? Пред тях се намираше заслужаващ пълно доверие свещеник, създал неоспоримо алиби за главния им заподозрян. Дълго се съвещаваха на банката си и накрая се изправи Прат.
— Нямаме въпроси, ваша светлост.
Брон каза на Бърнардин, че може да слезе, свали си очилата, отново си ги сложи и премести очи от Харди, застанал в средата на залата, към банката на Прат и Рандъл.
— Господин Харди? — попита.
— Ваша светлост, от показанията на отец Бърнардин — а очевидно има още няколко свидетели, които биха подкрепили изявленията му, — става ясно, че господин Бомонт не е бил в състояние да убие сержант Грифин. В такъв случай той не е убил и сержант Канета и въз основа на по-раншната ни дискусия може да се предположи, че що се отнася до това изслушване, той не е убил Брий Бомонт.