Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Лейтенанте, познавате ли някой си сержант Тимс?
— Да. Той е специалист по оглед на местопрестъпленията.
— Работил ли е с вас по колите на сержантите Грифин и Канета?
— Да.
— И вие споделихте ли с него подозренията си, че е възможно двете убийства на полицаите да са свързани?
— Разбира се. Та нали аз го помолих да свери балистичните експертизи.
— А казахте ли му да не споменава на никого за евентуалната им връзка?
— Да.
— Защо?
— Щеше да е прибързано. Не знаех дали е вярно. Ако един и същ човек убие двама полицаи, останалите ще се развълнуват. Надявах се да го избегнем, ако не излезе вярно.
Рандъл театрално вдигна ръце.
— Но все пак се оказа вярно, нали? Така ли е?
— Да, така е.
— А те и двамата са разследвали смъртта на Брий Бомонт?
— Да.
Харди тъкмо си мислеше, че ще му бъде много лесно, когато Рандъл най-после напипа болното място.
— Лейтенанте, сержант Канета във вашия отдел ли работеше? Беше ли следовател по убийствата?
Глицки хвърли безизразен поглед към банката на защитата и пак се извърна към обвинителя.
— Не. Работел е в Централното управление.
— В Централното управление ли? Може би ще кажете на съда как е станало така, че е работел по убийство?
— Беше свързан със случая чрез един от свидетелите, които разпитахме.
— Кой е той?
— Джим Пиърс, вицепрезидент на „Калоко Ойл“. Навремето господин Пиърс е бил работодател на Брий Бомонт, а освен това е наемал сержант Канета като охрана при различни приеми и така нататък.
— И така нататък — изимитира го Рандъл. — Вярно ли е, че Канета всъщност е работел за господин Харди?
— В какъв смисъл?
— В смисъл на работа — той го е наел…
— По ведомост ли? Доколкото зная, не. Не. Питайте господин Харди.
Рандъл бе допуснал основната грешка да зададе въпрос, чийто отговор не знае предварително. За миг остана безмълвен.
И в настъпилата тишина най-после заговори Мариан Брон:
— Към какво се стремите с въпросите си, господин Рандъл? Имате ли някакви доказателства, че господин Харди е наел сержант Канета?
— Не, ваша светлост, все още не.
— Тогава насочете въпросите си другаде, за да докажете връзката им, или си седнете. Тази съдебна зала не е място за игра на сляпа баба.
Минаваше десет и половина и Брон обяви десетминутна почивка. Джим Пиърс още не беше пристигнал, но като гледаше как се развива това нетрадиционно слушане, Харди си мислеше, че дори и без показанията на изпълнителния директор на петролната компания съществува някакъв шанс да освободи Франи и да опази Рон и децата му от правораздавателната система. Наглостта на Рандъл прекрасно действаше в полза на Харди и той вече бе убеден, че съдията е напълно подготвена за следващото му разкритие, което щеше да подкопае благонадеждността на Областната прокуратура и да я сведе до нула.
Още щом Брон напусна съдебната зала, настана познатата лудница.
Засега Харди искаше само да поговори няколко минути с жена си и да отведе Глицки настрана, но и двете неща изглеждаха неосъществими.
Щом напусна свидетелското място, Глицки спря до банката на Харди, сподели, че рядко се е чувствал толкова добре в качеството си на свидетел, а после заяви, че пейджърът на колана му се е изтощил през изтеклия час. Най-добре било да отиде да отговори на обажданията. Подмина перилата и по централната пътека излезе през задната врата на съдебната зала.
Междувременно Ал Валънс, зачервен от ярост, вдигаше врява с настояване приставът да го пусне да се срещне със съдията. Добре де, ето те двамата с Деймън Кери — почтени граждани, уважаващи призовките, — дошли след гласуването, но едва ли можело да се очаква кандидатът за губернатор да виси цял ден в съда. Чакали го срещи, пресконференции, набиране на средства… в коридора репортерите вече пишели статиите си за появата му в съдебната зала във връзка с дело за убийство.
Бакстър Торн седеше на пейка близо до мястото, където бе застанал, когато влизаха. Разговаряше с добре облечена двойка младежи, очевидно давайки им някакви разпореждания, и Харди се радваше, че издокараният гадняр бе предпочел да си намери място в дъното на залата. Ако се приближеше към човека, подпалил къщата му, все още съществуваше голяма вероятност да му дръпне един бой, а това нямаше да съдейства за делото му при Брон.
Подведеният Рон Бомонт искаше да знае какви ги върши Харди. Какви бяха тези свидетелски истории? Колко щяха да траят? Смятал, че адвокатът възнамерява да се бори за освобождаването на Франи, а Рон е дошъл, за да я убеди, че вече не е обвързана с обещанието си към него. А после Харди да го измъкне по някакъв начин оттук, преди Рандъл и Прат да успеят да ги спрат. Но бил забелязал пазачите на вратите и току-що видял Прат да разговаря с един друг, който приближил края на тяхната скамейка. И какво щял да прави сега?