![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Оставих хаванчето и започнах да кръстосвам тясната си стаичка и да търкам ръце в престилката си в спазъм на виновна скръб и съжаление. Трябваше да съм се измъкнала вече. Трябваше да съм се постарала повече да избягам. Но аз се бях постарала, напомних си. Неколкократно. И ето какво се случи.
Женена за издирван престъпник, с когото бяхме преследвани от садистичен капитан на отряд драгуни и живеехме сред варвари, които по-скоро биха убили Джейми, ако се окажеше заплаха за скъпоценната им кланова приемственост. И най-лошото - бях щастлива.
Седнах и се загледах безпомощно в подредените бутилки и буркани. Откакто се върнахме в Леох, живеех ден за ден и нарочно потисках спомените от предишния си живот. Дълбоко в себе си знаех, че трябва да взема решение, но все отлагах тази необходимост за следващия ден, за следващия час, като заравях несигурността си в удоволствието от компанията на Джейми - и от обятията му.
Ненадейно от коридора се разнесоха тропот и ругатни и бързо отидох до вратата, тъкмо навреме, за да видя как с препъване влиза Джейми. От едната страна го крепеше Стария Алек Макмеън, а от другата - старателно, но не особено успешно, - едно от момчетата, които помагаха в конюшнята. Джейми се отпусна на столчето ми с изпънат ляв крак, като го погледна с ядна гримаса - явно не го болеше толкова, затова приклекнах да го огледам без особено безпокойство.
- Леко изкълчване - казах. - Какво си направил?
- Паднах - рече кратко Джейми.
- От оградата? - подкачих го. Той ме изгледа като буреносен облак.
- Не. От Донас.
- Яздил си онова създание? Е, тогава имаш късмет, че само с това си се отървал.
Взех една превръзка и започнах да увивам с нея ставата.
- Е, не беше толкова зле - опита се да го защити Стария Алек. - Всъщност, момче, доста добре се справяше за малко.
- Знам - сопна се Джейми и стисна зъби, когато пристегнах. - Ужили го пчела.
Гъстите вежди на стареца се стрелнаха нагоре.
- А, така ли било? Сякаш някоя зла фея прошепна на звяра - довери ми. - Подскочи и с четирите крака, право нагоре, после направо лудна. Търчеше из ограждението като оса в буркан. Младокът обаче се държеше - и Алек кимна към Джейми, който измайстори поредната си неприятна физиономия вместо отговор, - докато чудовището не прескочи оградата.
- Прескочил е оградата? Къде е сега? - попитах, докато ставах и отупвах ръце.
- На половината път обратно към ада, предполагам - каза Джейми, като постави крак на земята и внимателно отпусна тежестта си на него. - Да си стои там. - Трепна и отново седна.
- Съмнявам се, че на Дявола му е нужен полуопитомен жребец - отбеляза Алек. Самият той може да се превръща в кон, когато поиска.
- Може би той е Донас - предложих, развеселена.
- Не бих се усъмнил - каза Джейми, още кисел, но настроението му като че ли се пооправяше. - Само че Дяволът обикновено е черен жребец, нали?
- О, да - каза Алек. - Огромен черен жребец, бърз като греховната помисъл, дето прехвърча между момък и девойка.
Усмихна се добронамерено на Джейми и стана, за да си ходи.
- И като говорим за помисли - рече и ми смигна, - момко, да не си стъпил утре в конюшнята. Лежи си и... си почивай.
- Защо - попитах, докато изпровождах с поглед стария отговорник по конете, - всички смятат, че мислим само как да си легнем?
Джейми отново опита да се отпусне на крака си, като се подпираше на тезгяха.
- Първо, женени сме от по-малко от месец. Второ... - Той ми се ухили, клатейки глава. - И преди съм ти казвал, сасенак. Всяка мисъл е изписана на лицето ти.
- Мамицата му - отвърнах.
С изключение на бързо отскачане до лечебницата, за да проверя има ли спешни случаи, прекарах цялата следваща сутрин в грижи за настойчивите нужди на единствения си пациент.
- Предполага се да си почиваш - укорих го в някакъв момент.
- Почивам си. Е, поне глезенът ми. Виждаш ли?
Изпъна дългия си пищял и размърда стъпало. Рязко спря с приглушено „ох“. Свали още подутия си глезен и внимателно го разтърка.
- А така, да видиш ти - казах и свалих крака на пода. - Хайде. Стига си киснал в леглото. Трябва ти свеж въздух.
Той приседна и косата падна над очите му.
- Мислех, че искаш да си почивам.
- Може да си почиваш на открито. Стани. Ще оправя леглото.
Докато се оплакваше колко съм безчувствена и колко малко внимание показвам към тежко ранения, той се облече и поседя достатъчно дълго, за да превържа слабия глезен, преди естествената му жизненост да надделее.