Запали реката [bg]

— Не още, но…

Коментарът му беше прекъснат от вой в гората, този път по-силен и по-продължителен. Секна така внезапно, както и започна.

Гърни приключи обаждането, разтърсен от вълна нервно изтощение. Натрупаният от случая ужас вземаше своето. Вдовиците на Стийл и Лумис. Зловещите методични убийства на Марсел Джордан и Върджил Тукър. Разкъсаният труп на Джуд Търлок. Блейз Лавли Джаксън и Чалис Крийл, облечени за излизане, мъртви и гниещи на дивана си. А сега и това — тази кървава касапница на Рапчър Хил…

С най-новите жертви труповете ставаха поне десет.

И за какво?

Когато детективът търси мотиви за убийство, често се спира на някой от четирите основни: алчност; власт, похот и завист. Обикновено присъстваше поне един или повече от тях. Но имаше и пети мотив, който Гърни бе започнал да смята за най-важен от всички. Омразата. Чиста, кипнала, маниакална омраза.

Омразата беше скритата сила, която долавяше в основата на всички тези убийства и нещастия.

Това обаче не беше от онези практични прозрения, които водят до незабавно идентифициране на основния заподозрян, тъй като омразата на такова патологично ниво често е добре прикрита.

В търсенето на по-прост подход към истината, Гърни реши да опита процес на елиминиране. Започна със съставянето на списък на всички, които имаха основно значение за случая. Първите отпаднали, естествено, бяха десетте жертви на убийствата, плюс Марвин Гелтър, който едва ли беше предизвикал експлозията, оставила го на ръба на смъртта.

Канеше се да отстрани и Хейли Бекерт поради същата причина, но се поколеба. Тя беше излязла от смъртоносния обхват на взрива миг преди да се случи и вероятно това щеше да се окаже щастливо съвпадение. Но поне за момента тя трябваше да остане в списъка.

Дел Бекерт, поне доколкото на Гърни му беше известно, все още беше жив. Ако съобщението, получено от Клайн, наистина беше от него, той се явяваше основен заподозрян, че и отгоре. Но това беше едно голямо „ако“. Гърни продължаваше да смята, че има голяма вероятност Бекерт да е бил натопен. А дори и да беше виновен за предишните убийства, то изтребването на малцината, за които имаше шанс още да са на негова страна, нямаше никакъв смисъл.

Кори беше жив и присъстваше, а увреждането на зрението нямаше да го свали от списъка с потенциалните заподозрени. Това, което го сваляше оттам, беше накисването за двете първи убийства. Гърни беше убеден, че същият гениален ум, залегнал зад тях, беше виновен и за всички последвали.

Клайн беше жив и също присъстваше, но детективът сметна за невъзможно да си представи умерено продажния, умерено интелигентен и склонен към параноя прокурор в ролята на зъл гений.

Торес също беше жив и на мястото на взрива. Гърни го счете за по-интересен потенциален заподозрян, но това се дължеше само на факта, че му се струваше толкова честен, безвреден и наивен.