Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Спор няма, трябва незабавно да запишете момчето в „Айсгарт“ и „Хароу“ - настоя свекървата още преди Найджъл и Вероника да са си взели от сандвичите. - В края на краищата трябва да сме сигурни, че мястото му се пази.
- Всъщност ние с Найджъл сме решили какво образование да дадем на сина си - вметна Вероника, - но не сме включили в плановете си никое от тези две училища.
Госпожа Трентам остави чашата върху чинийката и изгледа снаха си така, сякаш тя е оповестила, че кралят е умрял.
- Извинявай, Вероника, но май не те чух добре.
- Ще пратим Джайлс в местното начално училище в Челси, а после в „Брайънстън“.
- В „Брайънстън“ ли? И къде се намира това?
- В Дорсет. Там е учил баща ми - допълни младата жена и си взе от чинията пред нея сандвич със сьомга.
Найджъл погледна притеснен майка си и се пипна по вратовръзката на сини и сребристи райета.
- Дори и да е така - рече госпожа Трентам, - съм на мнение, че трябва да подходим по-отговорно към въпроса как невръстният Реймънд - натърти тя на името - ще навлезе в живота.
- Не е нужно - възрази снаха и. - Ние с Найджъл мислихме достатъчно какво образование да получи Джайлс. Всъщност миналата седмица вече го записахме в „Брайънстън“.
Тя се наведе и си взе още един сандвич със сьомга.
Часовникът върху полицата над камината в дъното на помещението отброи три часа.
Още щом видя, че госпожа Трентам влиза във фоайето на хотела, Макс Харис стана от фотьойла в ъгъла. Кимна учтиво и изчака клиентката му да седне срещу него.
Поръча за нея чай, а за себе си - още едно голямо уиски. Госпожа Трентам се свъси неодобрително, когато келнерът забърза да изпълни поръчката. Насочи вниманието си към частния детектив веднага щом чу неизбежното пукане с пръсти.
- Дано, господин Харис, не сте поискали срещата, ако нямате да ми съобщавате нещо важно.
- Според мен съм в пълното си право да кажа, че ви нося добри новини. Наскоро една жена на име Бенет е била задържана за кражба. По-точно за това, че е взела от универсален магазин „Харви Никълс“ кожено палто и кожен колан.
- И какво общо имам аз с въпросната жена? - тросна се госпожа Трентам, след което погледна през рамото му, подразнена, че е започнало да вали, а тя си е забравила чадъра.
- Оказва се, че тя има твърде любопитна връзка със сър Чарлс Тръмпър.
- Връзка ли? - наостри уши госпожа Трентам - бе още по-озадачена.
- Да - потвърди Харис. - Госпожа Бенет всъщност е най-малката сестра на сър Чарлс.
Госпожа Трентам отново извърна поглед към частния детектив.
- Но ако не ме лъже паметта, Тръмпър има само три сестри - рече тя. - Сал, която живее в Торонто и е омъжена за застрахователен агент, Грейс, която наскоро бе повишена в главна сестра на болница „Гай“, и Кити, която преди известно време напусна Англия и замина при сестра си в Канада.
- А сега се е върнала.
- Виж ти!
- Като госпожа Кити Бенет.
- Пак не разбирам - сопна се госпожа Трентам, отчаяна от тази игра на котка и мишка, която очевидно доставяше удоволствие на Харис.
- Докато е била в Канада - продължи частният детектив така, сякаш не забелязваше раздразнението на своята клиентка, - се е омъжила за някой си господин Бенет, и той докер като баща и. Бракът им продължил почти една година и приключил с шумен развод, на който за свидетели били призовани доста мъже. Преди няколко седмици Кити се върнала в Англия, понеже сестра и Сал отказала да я подслони отново.
- Как се сдобихте с тези сведения?
- Имам един приятел в затвора „Уондзуърт“, той ме насочи. Прочел обвинителния акт, издаден на името на Бенет, по баща Тръмпър, и решил за всеки случай да провери. Досетил се за кого става въпрос покрай малкото име „Кити“. Отидох начаса - да се уверя, че става дума за същата жена.
Харис замълча, за да отпие от уискито.
- Продължавайте - подкани припряно госпожа Трентам.
- Срещу пет лири стерлинги тя пропя като канарче - рече частният детектив. - Имам чувството, че ако ми беше по джоба да и броя петдесет, щеше да зачурулика като чучулига.
Госпожа Трентам си почиваше в имението на мъжа си в Абърдиншир, когато от дружество „Тръмпър“ обявиха, че се готвят да пуснат акции на борсата. Тя прочете кратичката дописка във вестник „Телеграф“ и отсъди, че макар сега да разполага с месечните приходи от попечителския фонд, полагащи се и на нея, и на сестра и, а също с двайсетте хиляди лири стерлинги, с които най-неочаквано се бе сдобила, трябва да вложи всички пари, които бе взела от продажбата на имението в Йоркшир, ако иска да закупи достатъчно акции на новото дружество. Оная заран госпожа Трентам проведе три телефонни разговора.