Владение на мрака

— В такъв случай ще отидем другаде, инспектор Пири — той тръгна бързо пред нея към вратата. — Сюзън, кафе. В моя кабинет.

Карен полагаше усилие да не изостава въпреки дългите му крачки, и едва успя да го настигне в момента, в който той връхлетя в едно спартански обзаведено помещение с бюро със стъклен плот, на който имаше само голям бележник и тънък лаптоп. Зад бюрото имаше функционален офисен стол с ергономичен дизайн. Едната стена беше заета от шкафове с папки. До другата имаше два стола, които Карен разпозна, припомняйки си едно пътуване до Барселона, когато слезе случайно от автобуса за туристическа обиколка на града и се озова пред павилиона на Мийс ван дер Рое45, който за нейно учудване я плени с чара на семплите си форми. Видът на столовете по някакъв начин й помогна да се почувства здраво стъпила на земята. Каза си, че ще може да се справи и с тази важна персона.

Грант се тръшна на стола си като капризно дете.

— Каква, по дяволите, е целта на всичко това?

Карен тръсна на пода тежката си чанта и се облегна на един от шкафовете, скръстила ръце пред гърдите си. Беше облякла съзнателно най-елегантния си костюм, купен от „Хобс“ в Единбург на разпродажба. Чувстваше, че държи ситуацията изцяло под контрол и че изобщо не я е грижа за Броуди Грант.

— Мъртва е — каза тя кратко.

Грант отметна рязко глава.

— Кой е мъртъв?

В гласа му се долавяше негодувание.

— Бел Ричмънд. Ще ми кажете ли сега по каква следа беше тръгнала?

Той се опита да свие небрежно рамене.

— Нямам представа. Тя беше журналист на свободна практика, не член на моя екип.

— Работеше за вас.

Той махна с ръка с аристократична надменност.

— Бях й възложил да осъществява връзката ми с пресата в случай, че нещо възникне при работата по този отдавнашен случай. — Той дори присви пренебрежително устни. — Което, доколкото мога да преценя, надали ще се случи.

— Тя работеше за вас — повтори Карен. — Ангажиментите й бяха значително по-големи от това да ви представлява пред пресата. Тя не беше публицист, а разследващ журналист, и именно това е, което работеше по ваша поръчка. Разследваше.

— Не знам откъде ви хрумват тези идеи, но мога да ви уверя, че няма да имате възможност да ги прилагате по този случай, след като поговоря със Саймън Лийс.

— Направете го. С радост ще му разкажа как Бел Ричмънд е отлетяла вчера за Италия с личния ви самолет. Как е наела кола за сметка на вашата компания на летището във Флоренция. И как убиецът й е бил изненадан от полицията, когато се е опитвал да нахрани прасетата с трупа й на стотина ярда от къщата, в която самата Бел откри плаката, поради който бе подновено това разследване. — Карен се изправи, отиде до бюрото и се облегна на него със свити юмруци. — Не съм някаква шибана глупачка, за каквато ме вземате. — Погледът, който му отправи, не беше по-малко яростен от неговия.