Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Няма нужда — каза Грант с хрипкав глас. — Седнете тук, така че да мога да ви виждам.
Той седна срещу стола, който бе посочил на Гейбриъл, и зачете. Няколко пъти прекъсва четенето и се вглежда в Адам, който се насилваше да седи спокойно и неподвижно. В един момент Грант притисна уста с ръката си — пръстите му видимо трепереха. Когато приключи с четенето, отново впери жаден поглед в Адам.
— Ако сте измамник, сте удивително добър.
— А ето и това — Адам извади от джоба си една снимка. На нея се виждаше Катрина — бременна, седнала на кухненски стол и скръстила ръце върху силно издутия си корем. Зад нея стоеше Мик, привел се над рамото й, за да постави ръка върху издутината. И двамата бяха широко усмихнати и с леко притеснения вид на хора, които позират пред апарат на самоснимачка.
Този път Грант не можа да възпре сълзите си. Той протегна безмълвно ръце към внука си. Адам, също с насълзени очи, стана и прие прегръдката му.
Сякаш бяха стояли прегърнати цяла вечност, но всъщност минаха само няколко мига. Разделиха се, бършейки с ръце очите си.
— Изглеждаш точно като мен преди петдесет години — каза той бавно.
— Все пак трябва да направите ДНК-теста — каза Адам. — Какви ли не злодеи се навъртат наоколо.
Грант го изгледа бавно, преценяващо.
— Струва ми се, че не всички са външни хора — каза той малко меланхолично. — Бел Ричмънд работеше за мен.
Адам се опита да се престори, че не познава името, но позна по лицето на дядо си, че не е успял.
— Тя дойде да ме види — каза той. — Но не спомена, че вие сте шефът й.
Грант се усмихна тънко.
— Не бих казал, че съм й бил шеф. Но наистина я наех да ми свърши една работа. И тя се справи толкова добре, че това стана причина за смъртта й.
Адам поклати глава.
— Не е възможно. Разговарях с нея едва снощи.
— Истина е. Преди малко тук дойде човек от полицията. Разбрах, че убиецът й се опитал да нахрани с тялото й прасетата в някакъв свинарник, съвсем наблизо до вилата, където приятелят ви Матиас е живял незаконно горе-долу по времето, когато е умрял баща ви — продължи мрачно Грант. — Полицията разследва още едно предполагаемо убийство, което се е случило в тази вила — по времето, когато Матиас и останалите от кукления театър са изчезнали.
Адам повдигна вежди.
— Това е извънредно странно — каза той. — За кой още се предполага, че е мъртъв?
— Не са сигурни. Кукловодите са се разпилели. Бел се канеше да започне да търси и тях, но така и не успя. Беше добра журналистка. Умееше да надушва следа.
— Така изглежда.
— Та къде е Матиас? — попита Грант.
— Не знам. За последен път го видях в деня, когато погребах баща си. Отидох до вилата, за да ми даде писмото. Разстроих се, когато разбрах, че той открай време е знаел кой съм всъщност. Разстроих се и ме обзе гняв, когато разбрах, че двамата с баща ми са се споразумели да ме държат надалеч от вас през всички тези години. Когато си тръгнах, му казах, че не искам изобщо да се виждам повече с него. Не знаех дори, че са напуснали Босколата. — Той сви рамене — леко, деликатно. — Сигурно са се изпокарали. Знам, че останалите понякога се дразнеха, задето Матиас вземаше по-голям дял от парите. Може би положението е излязло извън контрол и някой е бил убит. — Той поклати глава. — Това е лошо.
— Ами Бел? Каква е теорията ти за нея?
Адам имаше зад себе си цяла нощ, прекарана в шофиране, а после и полета, по време на които бе обмислял отговора на този въпрос. Поколеба се за миг, като че ли прехвърляше наум различни възможности.
— Ако Бел е разпитвала из Босколата, за това може да е научил убиецът. Знам със сигурност, че поне един от кукловодите спеше с едно момиче от Босколата. Може приятелката му да му е разказала за Бел и да са я проследили. Ако са разбрали, че е била при мен, може да са преценили, че е научила прекалено много и че трябва да се отърват от нея. Не знам. Нямам представа как разсъждават хора като тях.