Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Мисля, че вие сте убили Матиас. Не знам дали сте подготвяли убийството, или сте го извършили, тласнат от някакъв внезапен импулс. Но както вече казах, има свидетел, който ще потвърди, че ви е видял заедно по-рано същия ден. Единствената причина, поради която още не е отишъл в полицията е, че не осъзнава значението на онова, което е видял. Разбира се, ако аз му го обясня… Е, това не е висша математика, нали, Адам? Трябваха ми три дни, за да ви намеря. Знам, че карабинерите не се славят с особена съобразителност, затова нека приемем, че на тях търсенето ще им отнеме малко повече време. Достатъчно, за да успеете да потърсите закрилата на дядо си — така бих предположила аз. Но аз забравям, той не е ваш дядо, нали? Това е просто някаква моя фантазия.
— Не можете да докажете нито едно от тези неща — каза той. Наля остатъка от виното в чашата й, после тръгна към стойката с бутилки, за да вземе нова. Чувстваше се притиснат в ъгъла. Беше преживял жестоко изпитание. А сега тази проклета жена щеше да го лиши от последната надежда, която го крепеше. С предизвикателната си реплика той искаше да й даде шанс да го възпре да не извърши онова, което трябваше да извърши, за да й попречи да осъществи намеренията си.
Той хвърли поглед през рамо към нея. Всъщност в този момент Бел не му обръщаше особено внимание — тя беше увлечена от преследването, съсредоточена в опитите си да насочи разговора в желаната от нея посока. Отвърна разсеяно:
— Има си начини за това, и аз ги познавам, всички до един.
Беше й дал шанс, но тя не се възползва от него. Миналото му беше непоправимо съсипано. Оставаше му единствено бъдещето. Не можеше да й позволи да му го отнеме.
— Не ми се вярва — каза той, пристъпвайки към Бел така, че да застане зад гърба й.
В последния миг някакъв примитивен предупредителен сигнал се задейства в мозъка й и тя се извърна точно навреме, за да види проблясъка на острието, което се насочваше нетрепващо към нея.
Къркалди
След като Фил направи първата крачка, събитията се развиха с главоломна бързина. Смъкваха се дрехи. Кожа се притискаше в трескаво пламнала кожа. Той отгоре. Тя отгоре. После в спалнята. Тя просната по лице, вкопчила се в таблата на леглото, ръцете му — обхванали гърдите й. Когато най-сетне се наложи да си починат, преди да започнат отново, двамата се отпуснаха, легнали на една страна и се загледаха един в друг с широки, глуповати усмивки на лицата.
— Какво стана с така наречената „любовна игра“? — попита Карен, потискайки надигащото се кикотене.
— Съвместната работа в продължение на толкова години може да се брои за любовна игра — отвърна Фил. — Съвсем ме беше подлудила. Знаеш ли, умът ти е не по-малко секси от тялото ти.
Тя плъзна ръка надолу между телата им и докосна с пръсти меката кожа под пъпа му.
— Толкова отдавна искам да направя това.
— Аз също. Но наистина не исках да обърквам служебните ни отношения. Ние сме добър екип. Не исках да рискувам да проваля това. И двамата обичаме прекалено много работата си, за да си го позволим. Да не говорим пък, че е против правилата.
— Е, какво се е променило междувременно? — попита Карен и почувства как стомахът й се свива.
— В Дънфърмлин се освобождава място за инспектор и имам неофициално уверение, че то може да бъде мое, стига да се кандидатирам.
Карен се отдръпна от него и се поизправи, облегната на лакът.
— Напускаш отдела?
Той въздъхна.
— Налага се. Трябва да потърся път за издигане, а в нашия отдел няма място за още един инспектор. При това по този начин ще мога да имам и теб. — Лицето му се смръщи тревожно. — Ако и ти го искаш, разбира се.
Карен знаеше колко много обичаше той работата си по студените досиета. Знаеше и че е амбициозен. След като нейното повишение блокира неговите възможности да направи кариера, беше очаквала, че рано или късно той ще напусне. Онова, което не бе очаквала, беше, че самата тя ще фигурира в плановете му.
— За теб това е правилният ход — каза тя. — По-добре ще е да се махнеш по-бързо, преди Макарона да е осъзнал, че има поводи да те ненавижда не по-малко, отколкото ненавижда мен. Но работата с теб ще ми липсва.
Фил се притисна в нея, погали нежно е длан зърната на гърдите й и каза:
— Ще има компенсации.
Карен отново плъзна ръка надолу.
— Така изглежда — отвърна тя. — Но ще ти се наложи доста да се постараеш, за да ме обезщетиш.