Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ние… изпращат ни под стража в Исфахан! Под стража! Моята база… Моята база е жертва на предателство и се намира в ръцете на бунтовниците! — Полковникът премина на фарси и се нахвърли върху Хусаин: — Пак те питам, какво общо има съпругата ми с всичко това? — Един от бунтовниците зад него нервно го ръгна в гърба с приклада си. Полковникът бутна пушката настрана, без да се обръща, и яростно изруга: — Кучи син!
— Прекратете! — нареди на фарси Хусаин. — Това е заповед от Исфахан. Вече ви показах документа, според който вие и съпругата ви веднага трябва да бъдете изпратени в Исфахан…
— Документ ли? Хартия за задни цели, по която е драскал някакъв неграмотен аятолах! — ревна полковникът.
— Веднага се качвайте в хеликоптера! — заплашително се приближи към него Хусаин. — Иначе ще наредя да ви вкарат насила!
— Машината още не е готова! — опъна се Пешади, измъкна цигара и побутна най-близкия до себе си бунтовник. — Дай огънче! — Онзи се поколеба и полковникът раздразнено изкрещя: — Глух ли си? Искам огънче!
По лицето на бунтовника се изписа притеснена усмивка, той бръкна в джоба си и извади кибрит. Останалите, включително и моллата, кимнаха с уважение пред куража на този мъж, когото смъртта гледаше в очите. Той беше шахски човек и положително щеше да се отправи към ада. Когато превзеха казармите и нахлуха в хубавата му къща, той безстрашно се изправи насреща им, извика: „Да живее шахът“, и с това окончателно подписа присъдата си.
Хусаин се приближи до Еър и Марк Дюбоа, които бяха прекратили проверката и шокирани наблюдаваха развоя на събитията.
— Салаам — поздрави ги любезно той. — Няма от какво да се страхувате. Имамът заповяда всичко да продължи както досега.
— Както досега? — ядосано повтори Еър. — Този човек там е полковник Пешади, командир на танкова част и герой на иранската армия, изпратена да потуши комунистическото въстание в Оман и да отблъсне агресията на Южен Йемен! Забравихте ли, че той е кавалер на най-високия ирански боен орден „Золфаразан“?
— Това е вярно — кимна моллата. — Но сега трябва да отговаря за престъпления срещу иранския народ и волята на Аллаха! Здравейте, капитан Дюбоа, радвам се, че ще летим заедно.
— Бях помолен да извърша полет КАЗЕВАК — отвърна Дюбоа. — Но това очевидно не е такъв полет.
— Приемете, че е спешна евакуация. Полковникът и съпругата му трябва да бъдат евакуирани до главната квартира в Исфахан…
— Съжалявам, но нашите самолети са лицензирани от „Иран Ойл“ и не можем да ви свършим работа — поклати глава Еър.
Моллата се обърна и извика:
— Ваше превъзходителство Есвандиари!
Курам Есвандиари, по прякор Перкото, беше около тридесетгодишен мъж, добре известен сред чужденците със своята оправност. Беше преминал двегодишен курс на обучение в базата на С-Г в Абърдийн със стипендия, отпусната от правителството на шаха. Той разбута тълпата и пристъпи напред, хората от компанията едва познаха в него доскорошния си ръководител на наземния персонал. Обикновено се обличаше безупречно и винаги беше гладко обръснат. Сега обаче на лицето му беше набола едноседмична брада, беше облечен в груба наметка, а на рамото му се поклащаше М–16.
— Ето разрешителното за полета — подаде той на Еър обичайния формуляр. — Подписано е от мен и съвсем редовно подпечатано.
— Слушай, Перко! Ти не разбираш ли, че това не е КАЗЕВАК?
— Името ми е Есвандиари! — натъртено рече иранецът и Еър се изчерви. — А това тук е съвсем редовна заповед от „Иран Ойл“, който е ваш работодател в Иран. — Лицето му се вкамени: — Ако откажете да изпълните редовна заповед за полет при нормални метеорологични условия, вие нарушавате своя договор, а това означава, че ние сме в правото си да конфискуваме цялата ви материална част — самолети, хангари, резервни части, оборудване, жилища! А след това да ви наредим незабавно да напуснете Иран!
— Не можете да направите това!
— Аз съм главен и единствен представител на „Иран Ойл“ в момента! — заяви Есвандиари. — „Иран Ойл“ е държавна компания, а държавата се представлява от Революционния комитет под председателството на имам Хомейни, Аллах да му дава мир. Прочетете още веднъж договора си с „Иран Ойл“, а не е зле да хвърлите поглед и на договорите между С-Г и „Иран хеликоптърс“. Ще изпълните ли полета, или отказвате?
Еър с мъка се сдържа да не избухне.
— Ами министър-председателя Бахтияр и неговото правителство? — попита той.