Наследството на Карл Велики [bg]

83

Мериленд

Рамзи седеше на плетен стол. Ръцете, гърдите и краката му бяха омотани в тиксо. Беше се отказал от идеята да нападне Маккой навън, тъй като нямаше как да се защити от Смит, който със сигурност беше въоръжен. Затова не направи нищо и предпочете да дебне за някаква грешка на похитителите си. Поведение, което май не се оказа много умно.

Смит беше запалил малка печка, която предлагаше слаба светлина, но и така желаната топлина. Част от стената на спалнята беше съборена и зад нея се образуваше потънал в мрак правоъгълник. Много му се искаше да разбере какво искат тези двамата. По какъв начин се бяха съюзили?

— Тази жена твърди, че и аз съм включен в списъка за прочистване — каза Смит.

— Не би трябвало да слушаш непознати — въздъхна Рамзи.

Маккой стоеше права до прозореца с пистолет в ръка.

— Кой казва, че не се познаваме? — попита тя.

— Не е трудно да се разбере — изгледа я адмиралът. — Подела си игра от краищата към центъра. Чарли, тя каза ли ти, че ме изръси с двайсет милиона?

— Спомена нещо такова.

Нов проблем. Рамзи отново погледна Маккой.

— Впечатлен съм, че си идентифицирала Чарли и си осъществила контакт с него.

— Не беше особено трудно. Нима си въобразяваш, че никой на нищо не обръща внимание? Мобилните телефони се подслушват лесно, банковите трансфери се проследяват, а междуправителствени споразумения позволяват достъп до банкови сметки и архиви, до които никой простосмъртен не може да се добере.

— Не съм допускал, че проявяваш чак такъв интерес към скромната ми особа.

— Ти поиска помощта ми, нали? Е, аз се отзовах.

— Не това имах предвид — промърмори той и леко се напрегна, за да опита здравината на тиксото.

— Предложих на Чарли половината от двайсетте милиона — хладно го информира тя.

— В аванс — добави Смит.

— Ти си неблагодарен глупак — въздъхна Рамзи.

Смит се стрелна напред и го удари през лицето с опакото на дланта си.

— Отдавна чакам този момент — мрачно изръмжа той.

— Заклевам се, че горчиво ще съжаляваш, Чарли.

— Петнайсет години изпълнявам заповедите ти — продължи все така мрачно Смит. — Ти искаше да убивам хора и аз ги убивах. Но сега усещам, че си намислил нещо. Винаги те усещам. Предстои ти преместване в Пентагона, в Съвета на началник-щабовете. Какво още може да се очаква? Няма начин да кротнеш, защото такъв ти е характерът. Което означава, че аз се превръщам в проблем за теб.