Сърца за изгаряне [bg]

— Трябва ми кибрит — казах аз, докато отварях другото чекмедже. Вътре имаше само една вехта Библия.

— Видях някъде тук. — Стела се приближи до едното нощно шкафче, грабна кибритчето изпод мръсния пепелник и ми го подхвърли. — Ще стане ли при този дъжд?

— Нямам представа.

Тикнах годишника в раницата си и я преметнах през рамо.

— Другата книга у теб ли е?

Тя кимна.

Вратата се отвори с трясък. Стела изпищя остро.

Вътре нахлуха двама мъже. Движеха се светкавично, приклекнали. Единият стискаше деветмилиметров пистолет. В ръцете на другия имаше пушка. И двамата бяха облечени в бяло. Без да мисля, пуснах бутилката с уиски на земята и се засилих към мъжа с полуавтоматичното оръжие. Рамото ми се вряза в стомаха му и го запрати към другия мъж. И тримата се изтърсихме пред вратата и паднахме върху бетонната алея. Забих лакът в челюстта на мъжа с пистолета. Той обърна очи. Грабнах оръжието му и се извърнах към онзи с пушката, който тъкмо се мъчеше да отблъсне отпусналото се върху него безжизнено тяло и да се изправи.

Насочих пистолета към него.

— Недей.

Той се усмихна.

— Предпазителят е вдигнат.

— Глоковете нямат предпазители. Остави пушката на земята и отстъпи.

Мъжът се бе порязал, когато падна. От челото му се стичаше кръв. Той не ѝ обръщаше внимание и продължаваше да се усмихва все по-широко. Пушката продължаваше да се вдига.

Стрелях два пъти. И двата куршума го улучиха в стомаха. Опитах да стрелям и трети път, но патроните бяха свършили. Хвърлих празния пистолет. Мъжът погледна надолу към разрастващото се червено петно върху бялото му палто, след което се свлече на колене. Пушката падна до него. Сграбчих я.