Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сърца за изгаряне [bg]
Сърца за изгаряне [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сърца за изгаряне [bg]

Электронная книга - «Сърца за изгаряне [bg]». Краткое содержание книги:

Момче се запознава с момиче на едно гробище. Хора в бяло откарват момичето с бял джип. Момчето вижда момичето на същата скамейка в същото гробище година по-късно. Случайност? Обреченост? Съдба? След трагичната смърт на родителите си Джак Тач живее с леля си Джо. Един ден (по-точно — на 8-ми август), когато двамата с лелята са на гробището, Джак вижда тъмнокосо момиче, седнало на скамейка и четящо „Големите надежди“ от Дикенс. То е осемгодишно, казва се Стела и след минути изчезва, ала хлапакът вече е в плен на мистерията. Стела отново и отново ще се появява в живота му, и то винаги на същото място и на същата дата. Обгърната с тайнственост, загадъчна, дори малко злокобна — той е обсебен от нея. После… започват да се изникват труповете. Тела на хора, които са обгорени, но дрехите им са непокътнати. Детективите от полицията Брайър и фогел тръгват по следата и се натъкват на странен факт — ден след поредната среща на Джак и Стела винаги се появява овъглен труп. А някъде на тайно място, непознато за света, момче без име, известно само като Обект „Д“ живее в пълна изолация. То носи маска и притежава толкова страховита дарба, че е обречено: онези, които го контролират, никога няма да му позволят да напусне секретната лаборатория. Каква е връзката между Джак и Стела, загадъчните убийства и Обект „Д“? Какви са злите сили, които са зад един чудовищен проект? Хорър, трилър, фантастика — Джонатан Баркър разбърква главозамайващ коктейл от тези жанрове. Резултатът? Роман, който не се вписва в рамките на обичайното.
1 ... 170 171 172 173 174 175 176 177 178 ... 248
Перейти на страницу:

Чу как някой изкрещя ядосано към нея от приземния етаж.

Нямаше много време.

Внимателно прекрачи петното и влезе.

Типична западнала мотелска стая. Беше виждала стотици. Вехто легло, плътни завеси, мъхест килим. Нещо обаче се бе случило тук. Стаята изглеждаше някак различно. На пода забеляза капачка от бутилка алкохол, иначе нищо особено. Бързо надникна в банята — една от кърпите бе на пода, иначе всичко бе нормално. Нищо на плота около мивката.

Кибритена кутийка на пода до леглото.

Библия в едно чекмедже.

Бележник с логото на мотела до телефона.

Фогел откъсна най-горните три листа и ги прибра в джоба си, преди да се наведе и да погледне под леглото.

Когато се изправи, видя трима мъже, застанали на прага. Цивилният, един униформен и полицай Джън.

Лицето на полицай Джън бе зачервено.

— Казах ви да изчакате в колата.

— С теб ли е? — попита детективът. Дундест мъж, петнайсетина сантиметра по-нисък от Джън, с гъста коса, сресана назад върху плоската му глава.

— Стъпили сте във веществено доказателство — изтъкна Фогел, поглеждайки към бетона.

Детективът проследи погледа ѝ.

— Ох, мамка му!

Тримата мъже се разпръснаха около петното.

— Дъждът е измил по-голямата част, но би трябвало въпреки това да успеете да вземете кръвна проба.

— Вие пък сте застанали насред моето местопрестъпление, госпожо — изгледа я гневно детективът.

Фогел се озърна:

— О, нима? Съжалявам. Не беше маркирано. Мисля, че видях някого тук, затова дойдох да му кажа „здрасти“.

— Джън, коя е тази на местопрестъплението ми?

Полицай Джън се прокашля:

— Детектив Фогел от Полицейско управление — Питсбърг.

— А, пияната с пистолета, срещу която бяхме толкова любезни да не повдигаме обвинения снощи? Същата, която може да обвиним тази сутрин, ако променим решението си? Скрито огнестрелно оръжие. Нарушение на обществения ред в нетрезво състояние. За същата жена ли говорим?

— Не бях… — Фогел млъкна. Не помнеше достатъчно.

— Да, сър.

— Какво каза шефът ѝ по въпроса?

— Още не сме му се обадили, сър.

Детективът се почеса по брадичката.

— Наистина не сме, нали? Не още.

Фогел се насили да се усмихне и се запъти към вратата.

— Съжалявам, професионално любопитство. Прав сте. Напълно сте прав. Не е в юрисдикцията ми.

Детективът ѝ препречи пътя.

— Оръжието беше ли ѝ върнато?

— Да, сър. И документите също.

Главата на детектива се килна вляво:

— Знаете ли кой е виновен за това, детектив Фогел?

— Не съм много сигурна какво изобщо е това.

— О, мисля, че знаете.

— Аз съм от отдел „Убийства“. От всичко, което виждам тук, си имате работа с развилнял се вандал. Не е в моята компетенция.

— Вандал, който е извадил от строя близо дузина коли, всички с един и същ цвят, и то на две различни локации. Метнал е коктейл „Молотов“ по единия автомобил. Имаме множество свидетелства за произведени изстрели, две кървави петна, като броим и това тук, което означава, че има ранени. Обаче няма нито един труп. Нито тук, нито в околните болници. Пълна нула. А знаете ли кое още е странно в този случай?

Фогел не отговори.

— Всички тези бели коли, включително онази на паркинга, превърната в клада, имат фалшиви регистрационни номера. Не откраднати, забележете, а фалшиви, и проклет да съм, ако не изглеждат по-истински и от истинските. Номерата на шаситата също са фалшиви. Все едно тези коли никога не са произвеждани. Не са принадлежали на никого. На нито един гост или посетител на мотела. Никой не е претендирал за собственост на нито една от тях.

— Звучи озадачаващо — каза Фогел.

— Какво ви води във Фалън, Невада, чак от Питсбърг, детектив?

Фогел сви рамене:

— Почитателка съм на „Топ Гън“.

8.

— Трябва да намалиш малко.

Знаех, че Стела е права, но всеки път, когато отдръпвах крака си от педала за газта, някаква неволна сила го принуждаваше да се върне обратно до долу. Жълтите разделителни линии под нас се размазваха и се сливаха, докато най-накрая не останеше нищо друго, освен бледа жълтеникава мъгла. Бурените и хилавите дръвчета по пътя прелитаха покрай нас толкова бързо, че бе невъзможно да ги различиш от голия пустинен пейзаж. Дъждът се смени с адска жега. Погледнах към скоростомера. Стрелката трептеше до отметката сто и петдесет километра в час.

1 ... 170 171 172 173 174 175 176 177 178 ... 248
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)