Зовът на костите [bg]

- Отлично знам кои са, но искам само да му задам няколко въпроса.

Маркина поклати отрицателно глава.

- Трябва да премислите, обвиненията на един психиатър с наранена лекарска чест, а може би и накърнена текуща сметка не са достатъчни, за да разпитваме видна личност като Сарасола.

- Виновникът за оскверняванията, който се опита да убие жена си, днес сутринта се е обаждал в тази клиника, по-конкретно в психиатричното отделение. Всички убийци са ходили на лечение, а поне двама от тях са посещавали същата клиника. Имат връзка с трима от убийците и съм убедена, че ще мога да докажа, че имат такава и с останалите, а доводите на този наранен по думите ви психиатър не са толкова лишени от смисъл, те са обосновани и добре обмислени, в интерес на истината намесата на Сарасола не изглежда случайна. Той самият настоя аз да се заема с разследването на оскверняванията в Арискун и като по чудо се появи, когато се наложи да преместим майка ми.

Маркина поклати отрицателно глава.

- Ръцете ми са вързани.

Тя го погледна в очите.

- Да, за такова нещо се иска голяма смелост.

Той вдигна нагоре двете си ръце.

- Не ми причинявай това, Амая, недей - помоли.

Тя вирна презрително глава.

- Нямаш право да ми го причиняваш.

- Не знам за какво говорите, господин съдия.

- Отлично знаеш за какво говоря.

Джиесемът на Амая иззвъня. Тя погледна бързо екрана: беше Ириарте. Отговори, втренчена все така предизвикателно в Маркина, изслуша какво й казват и затвори в момента, в който телефонът на съдията започваше да звъни.

- Вие сте дежурен, нали? Не си правете труда да вдигате, аз ще ви кажа за какво ви търсят. Параноичният психиатър с наранена чест сега вече е и с наранено тяло, толкова наранено, че се е преселил в отвъдното; на всичко отгоре най-случайно се намира на паркинга на Университетската клиника, и то след като точно тази сутрин се зарече, че няма да остави така нещата със Сарасола.

Свечеряваше се бързо и черните облаци над Памплона доста спомагаха за това. Най-сетне бе престанало да вали, макар че по небето си личеше, че затишието е само временно. Над двигателите на спрелите полицейски коли бе увиснало покривало от призрачни изпарения, а паркингът бе осеян с локви, които Амая трябваше да обикаля, за да стигне до трупа, следвана по петите от умълчалия се съдия. Щом я видя, доктор Сан Мартин й се усмихна за поздрав.

- Инспектор Саласар, колко се радвам да ви видя, макар и тук.

- Здравейте, докторе - отвърна тя.

Ириарте се приближи и й показа окървавена папка, в която се виждаха документи. Амая потвърди с глава: да, това беше Алдо Франц, доктор Франц.

Тялото беше полуоблегнато на една кола. Струите кръв идваха от врата, от не много голям, но дълбок разрез. Беше наръган няколко пъти с нож и на това място ризата беше разкъсана, а вратовръзката изглеждаше като инкрустирана в стомаха, сякаш раната я бе погълнала.