![Зовът на костите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/9/zovt-na-kostite-bg-download.jpg)
Зовът на костите [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-450-3
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зовът на костите [bg]». Краткое содержание книги:
- Млъкни - изломоти Гаридо.
Монтес се усмихна и мина зад гърба му
- Аз я видях, знаеш ли? Доста е хубава, малко слабичка, но... Колко ли тежи? Четиресет и пет килца? Едва ли има и толкова, ама ти е отпрала ухото, а ако й дадем възможност, ще ти откъсне и топките. Получил си заслуженото, ако питаш мене.
От гърлото на мъжа се чу приглушено ръмжене и Амая беше сигурна, че ще скочи, но Гаридо се заклати ритмично напред-назад, сякаш се люлееше, мърморейки нещо несвързано. Повтори движението десетина пъти и спря. После отново се усмихваше.
- Ще говоря по-късно.
Монтес даде знак на Ириарте и двамата излязоха. Преди вратата да се затвори, Гаридо промърмори.
- Инспекторе.
Монтес се обърна да го погледне.
- Съжалявам, че ви напиках - захили се онзи.
Монтес понечи да се върне, но Ириарте го изтласка навън.
Прикриха усмивките, докато Монтес влизаше.
- Доста го поразклатихте с думите за жена му - каза Йонан.
- Е, да, какво може да засрами повече такъв тип от това, че жена го е ударила?
Амая се усмихна: тези думи й звучаха доста познато.
- ...Само че не беше достатъчно - оплака се Монтес.
- Какво ли чака? Дали ще говори с вас, как мислите? - запита Ириарте.
- Не знам, но явно печели време. Мисля, че е опитал да се самоубие, защото това е трябвало да направи, в случай че го хванем, но сега има друга мисия. Както каза, служил е
добре на своя господар, като е извършил оскверняванията, но според мен това е план „Б“
- План „Б“?
- Вторият вариант, ако не успее да осъществи първоначалния замисъл, както се случи. Щом Тартало поема риска да измъкнем нещо от него, значи се нуждае от това.
- Можем пак да опитаме - предложи Ириарте. - За миг успя да го извадиш от равновесие -каза той на Монтес.
- Да, но какво точно правеше? Какво си мърмореше? - запита Амая.
- Аз го чух - каза Ириарте, - повтаряше: „Тя не е важна“.
- Шефке, може ли за момент - помоли Монтес, излизайки от стаята и повеждайки я към един ъгъл. - Това е техника за овладяване на гнева. Трикове, които научаваш по време на терапията за потискане на агресивно поведение, а тя е една от алтернативите, предлагани в затвора. Намаляват ти присъдата, затова всички тия откачалки ходят на терапия. Истината е, че ако не си твърдо убеден, нищо не постигаш; научаваш се да се контролираш, да се преструваш на нормален, но само за пред хората, отвътре си оставаш същият. Онова, което не съумееш да изкараш навън, остава вътре в теб и постепенно те скапва, просто така. Макар да не си личи, аз също ходех на терапия, но единственият резултат беше, че се почувствах още по-зле, честна дума, заради това се отказах. Помня, че и след шестия сеанс още смятах, че трябваше да я убия.
Амая го погледна, изненадана от откровеността му
- Или аз вас...
- Така е - каза той помирително, но бях направо бесен на... На много неща, но най-вече на вас, а терапията за овладяване на гнева, според личния ми опит поне, те научава само на едно - да се преструваш, че не си гневен.
38
Дъждът бе понамалял през последните часове. Утрото в Памплона бе настъпило шумно и неспокойно, с натоварено движение и забързани хора, чиито чадъри понякога изчезваха под клоните на огромните дървета, които заобикаляха полицейското управление и бяха безпогрешен знак за идентичността на този зелен и каменен град. Амая гледаше през прозорците на управлението, което по това време на сутринта миришеше на кафе и лосион за бръснене, и й домъчня за къщата им в Памплона. Това насочи мислите й към Джеймс, извади джиесема си и набра.
- Здравей, Амая, добро утро, тъкмо щях да ти звъня...
- Съжалявам, Джеймс, снощи положението се усложни.
- Но ще си дойдеш навреме, нали?
Тя въздъхна примирено, преди да отговори:
- Джеймс, няма да мога да те придружа. Заподозреният, когото вчера задържахме, е извършил оскверняванията в Арискун, а тази седмица се опитал да убие в Елисондо жена си, след като я държал под ключ две години; много е възможно той да е разкопал и гробовете в Хуанитаенеа. Ще дава показания и трябва да присъствам... Разбираш ли?
Той забави отговора си с две секунди.
- Разбирам, Амая, само че... Знаеш колко е важно това. От толкова време го чакаме. Мислех, че ще си до мен.
- О, Джеймс, съжалявам, мили мой. Върви да подредиш изложбата, щом приключа тук, веднага идвам, обещавам ти.
Почувства се почти като предателка. Изложба в „Гугенхайм“ бе сред най-важните събития в живота на всеки творец, а моментът на подреждането й - един от най-вълнуващите за Джеймс. Настанянето и осветлението на творбите, съсредоточеността, с която ги оглеждаше от всички ъгли, вниманието, с което с две ръце местеше дадено произведение, докато светлината падне по желания начин. В движенията му имаше чувствен заряд и еротика, които той подхранваше, вглеждайки се дълбоко в очите й, докато вършеше всичко това.