![Зовът на костите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/8/9/zovt-na-kostite-bg-download.jpg)
Зовът на костите [bg]
- Автор: Редондо Долорес
- Серия: Бастан #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-450-3
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зовът на костите [bg]». Краткое содержание книги:
- Два пъти пита колко е часът. Няма да ни каже нищо. Няма да даде показания, само ни разиграва - обяви Ириарте.
Амая внимателно го изслуша.
- Още не ми е ясно защо, но той непрекъснато пита колко е часът; за него е важно времето да тече. Вече го чухте какво каза. Залъгва ни с обещанието, че по-късно щял даде показания, но няма да проговори. Работата му е приключила в мига, в който жена му е престанала да се държи според очакванията му, в този миг тя е престанала да бъде цел; а с разпита на Бенят Салдуа е приключило и оскверняването. Трябвало е да се самоубие, за да ни попречи да го задържим, но след като не е успял, се е задействал планът, за който вие говорите, а той е да ни разиграва до определен момент, докато някой друг си разиграва коня другаде.
- Няма как да разберем къде точно - обади се Монтес.
- Но моментът трябва да е свързан с вас - каза Сабалса, който тъкмо влизаше.
Амая го погледна, без да го вижда, обмисляйки предположението му.
- Може и така да е - съгласи се тя и излезе в коридора. Другите я последваха. - От кой телефон се обади Гаридо?
Монтес посочи към апарата върху един плот. Тя вдигна слушалката.
- Кой още се е обаждал оттук след него?
- Кой ли не... Но може и да извадим късмет, тези апарати запаметяват последните десет обаждания.
Амая натисна един от бутоните, погледна дисплея и изпухтя, загледана в кодовете.
- Всичките са от Памплона. Йонан, провери ги, ако обичаш.
- Защо смятате, че моментът, който чака Гаридо, е свързан с мен? - обърна се тя към Сабалса, докато се връщаха при огледалната стена.
- Защото всичко в този случай е свързано с вас и с Бастан, но най-вече с вас. Моментът, който чака, със сигурност има връзка с вас.
Амая го погледна много сериозно. Ако изтриеше половината от дивотиите в главата си, Сабалса можеше да стане добър полицай.
Йонан се върна тичешком и видимо възбуден.
- Шефке, няма да повярвате. Повечето обаждания са по служба, има две лични: хората са се обаждали вкъщи и така нататък, но вижте този номер. - Йонан го избра от своя джиесем и й подаде апарата.
Тя ясно чу безличния глас:
- Университетска клиника, психиатрия. Какво обичате, моля?
39
Инма Еранс й отправи суров поглед заедно с гримаса на раздразнение, при която устните й почти изчезнаха в грозния процеп, какъвто представляваше устата й. Амая погледна часовника си: или секретарката на съдията работеше извънредно, или бе удължила работното си време, за да е там, когато тя пристигне. Още когато го потърси, за да говори с него, Инма бе прехвърлила обаждането безмълвно и без да отвърне на поздрава й, а сега седеше зад бюрото и се преструваше, че преглежда някакво досие, от което не бе прелистила и една страница през последните десет минути.
Маркина влезе забързано. Носеше дълго палто от вълнен плат, в който капките дъжд не успяваха да проникнат и образуваха по повърхността причудливи матови форми.
- Съжалявам, че ви накарах да чакате - извини се той и забеляза присъствието на секретарката.
- Още ли сте тук, Инма? - каза той, кимвайки към часовника.
- Довършвах тези досиета - отговори тя с меден глас.
- Не сте ли погледнали колко е часът? Оставете ги за утре.
Тя възрази.
- Исках да ги свърша днес, ако нямате нищо против, утре имаме доста работа...
Той се усмихна, показвайки й съвършените си зъби, и пристъпи към нея.
- Дума да не става - каза, затваряйки папката, - няма да ви позволя, вървете си у дома да си починете.
Тя го погледа захласнато няколко секунди, преди да се сети за присъствието на Амая.
- Както кажете - отвърна малко отчаяно.
Веднъж приключил с домашните задължения, съдията тръгна към кабинета си, без повече да поглежда секретарката.
- Заповядайте, инспекторе - каза той.
Амая го последва и усети по гърба си кинжалите, които Инма й забиваше под формата на погледи. Обърна се, за да види едно помръкнало лице, сякаш светлината пред него бе угаснала, устните - по-прави от всякога, а в погледа - древната омраза, присъща за ревнивите жени.
И й се изплези.
Омразата премина в изумление и дълбоко възмущение. Секретарката грабна палтото си от закачалката и излезе почти тичешком. Усмивката още играеше на устните на Амая, когато седна пред съдията. Той я погледна малко объркано, без да е съвсем наясно какво става.
- Сигурно имате новини по случая, иначе нямаше да дойдете - започна любезно той.
- Точно така, още снощи ви съобщих, че сме арестували заподозрения. Държим го при нас, в управлението, но искам да поговоря с вас за друго.