Артър & Джордж [bg]

За изненада и значително облекчение на Джордж хората идват да разговарят с него; те сякаш знаят кой е и го поздравяват като стар познат. Алфред Уд се представя и разказва как посетил дома на викария в Уайърли и имал удоволствието да се запознае с близките на Джордж. Хумористът мистър Джеръм го поздравява за успешната борба с неправдата и посочва други знаменитости: ето там Джеймс Матю Бари, ето ги Брам Стоукър и Макс Пембъртън; сър Гилбърт Паркър, който на няколко пъти сериозно затрудни вътрешния министър в Камарата на общините, идва да стисне ръката на Джордж. Джордж усеща, че всички те го приемат като жестоко онеправдан човек; никой не вижда в него автор на поредица от безумни и неприлични писма. Не го казват пряко, просто създават усещането, че той е от хората, които виждат нещата по същия начин като тях.

Докато оркестърът свири тиха музика, донасят три кошници с телеграми; братът на сър Артър ги отваря и прочита една по една. После храна, после още шампанско — повече, отколкото Джордж е виждал през целия си живот, — речи, тостове, а когато младоженецът подхваща традиционното си слово, думите в него сякаш са нов вид шампанско, което кипва в главата на Джордж и го замайва с неудържимо вълнение.

— … и днес имам удоволствието да приветствам сред нас младия си приятел Джордж Ейдълджи. Гордея се с неговото присъствие както с ничие друго…

И хората извръщат лица към Джордж, усмихват се, леко надигат чаши и той се чуди накъде да гледа, но осъзнава, че всъщност няма значение.

Под радостните приветствия на тълпата двамата младоженци откриват танците, после тръгват да обикалят сред гостите, отначало заедно, сетне поотделно. Джордж се озовава до мистър Уд, който се е подпрял на една палма и папратите закриват краката му до коленете.

— Сър Артър съветва винаги да се прикриваш — намига му мистър Уд.

Двамата се заглеждат в навалицата.

— Щастлив ден — отбелязва Джордж.

— И краят на един много дълъг път — отвръща мистър Уд.

Джордж не знае как да коментира забележката, затова се задоволява с кимване.

— Отдавна ли работите за сър Артър?

— Саутсий, Норуд, Хайндхед. Няма да се учудя, ако утре попаднем в Тимбукту.

— Нима? — казва Джордж. — Там ли ще е меденият месец?

Мистър Уд се навъсва, сякаш не схваща въпроса. Отпива още една глътка шампанско.

— Доколкото чух, имал си принципно желание да се ожениш. Сър Артър смята, че трябва да го сториш кон-крет-но. — Той произнася последната дума накъсано и кой знае защо това го развеселява. — Или ти давам излишни съвети?

Джордж изпитва тревога и леко притеснение от тази насока на разговора. Мистър Уд плъзга пръст нагоре-надолу по носа си.

— Сестра ти те издаде — добавя той. — Не успя да устои на двама любители-детективи.

— Мод?

— Да, тъй се казваше. Приятна млада дама. Успокой се, няма нищо лошо. Не че аз възнамерявам да се женя, било то принципно или кон-крет-но. — Уд се усмихва многозначително. Джордж решава, че човекът просто се опитва да бъде любезен. Но май вече си е подпийнал. — Само главоболия, мен ако питаш. А и разноските…