Артър & Джордж [bg]

По-малкият брат Ейдриън потвърждаваше непрестанното присъствие на баща им в техния живот. „Знам много добре, че ще имам разговори с него. Баща ми твърдо вярваше, че когато си отиде, ще продължи да поддържа връзка с нас. Цялото ни семейство вярва в същото. Няма съмнение, че баща ми често ще разговаря с нас, но трябва да бъдем предпазливи, защото в отвъдното има не по-малко шегобийци, отколкото тук. Напълно възможно е те да се опитат да изиграят неговата роля. Но има контролни въпроси, които майка ми знае, има характерни особености на речта, които не могат да се имитират.“

Джордж се почувства объркан. Мигновената печал, която изпита при новината — сякаш бе загубил трети родител, — се оказваше недопустима: БЕЗ ТРАУР. Сър Артър бе издъхнал щастлив; близките му — с едно-единствено изключение — не се поддавали на скръбта. Завесите не били спуснати; нямало тъга. Кой беше той, та да се обяви за покрусен? Запита се дали да сподели колебанията си с Мод, която умееше по-ясно да разсъждава на подобни теми, но реши, че това би изглеждало егоистично. Скромността на покойния навярно изискваше и от всичките му познати скромност в скръбта.

Сър Артър бе навършил седемдесет и една. Некролозите бяха пространни и изпълнени с обич. Джордж следи новините цяла седмица и за свое разочарование откри, че „Хералд“ на Мод дава повече информация от неговия „Телеграф“. Щяло да има ГРАДИНСКО ПОГРЕБЕНИЕ, което всъщност представлявало ПРОСТО ЕДНО СЕМЕЙНО СБОГУВАНЕ. Джордж се питаше дали ще го поканят; надяваше се онези, които отпразнуваха сватбата на сър Артър, да бъдат приобщени и към неговата… би казал смърт, ала в Кроубъро не използваха тази дума. Неговото заминаване; неговото издигане, както се изразяваха някои. Не, това бяха напразни надежди — той не беше член на семейството в каквото и да било отношение. След като си изясни въпроса, Джордж се почувства леко засегнат, когато на другия ден прочете във вестника, че на погребението ще присъстват триста души.

Зетят на сър Артър, преподобният Сирил Ейнджъл, който бе погребал първата лейди Конан Дойл и оженил втората, отслужи опелото в розовата градина на Уиндълшам. Имаше и втори свещеник, преподобният С. Дрейтън Томас. Сред опечалените почти нямаше хора с траурни костюми; лейди Джийн носеше рокля на цветчета. Положиха сър Артър близо до лятната къща, която тъй дълго му бе служила за кабинет. От цял свят пристигаха телеграми, а за цветята трябваше да пуснат специален влак. Според един очевидец, когато ги струпали около гроба, сякаш внезапно изникнала разкошна холандска градина, достигаща човешки ръст. Лейди Джийн поръчала надгробна дъска от британски дъб с думите ПРАВ КАТО МЕЧ, НЕПОКЛАТИМ КАТО СКАЛА. Спортсмен и доблестен рицар до края.