Артър & Джордж [bg]

— Сигурно всеки момент ще ни прекъснат, а така или иначе нямам намерение да обяснявам. Може би никога няма да разберете какво имам предвид. Но съм ви неописуемо благодарна. И затова беше редно да бъдете тук.

Джордж все още разсъждава над тези думи, когато празничната глъчка пак откъсва от него новата лейди Конан Дойл. Но съм ви неописуемо благодарна. След минута-две сър Артър се ръкува с него, казва, че всяка дума от словото е била искрена, потупва го по рамото и преминава към следващия гост. Младоженката изчезва, сетне се появява с ново облекло. Вдигат последен тост, пресушават чашите, звучат весели възгласи и двойката напуска залата. На Джордж не му остава нищо друго, освен да се сбогува с временните си приятели.

На другата сутрин той купи „Таймс“ и „Дейли Телеграф“. Единият вестник бе отпечатал името му между мистър Франк Булън и мистър Хорнънг, другият между мистър Булън и мистър Хънтър. Откри, че белите цветя, които не успя да разпознае, се наричат lilium Harrisii. Узна още, че сър Артър и лейди Конан Дойл са заминали за Париж, Дрезден и Венеция. „Младоженката — прочете той — пътуваше с рокля в цвят слонова кост, поръбена с бял плетен ширит, с дантелено бюстие и дантелени ръкави, покрити с бели буфани на лактите. Наметалото й бе пристегнато отзад на кръста с копчета от златна сърма. Гънките се спускаха меко от двете страни на дантеленото бюстие. Тоалетите й са изработени от «Мезон Дюпре», Лий, Б. М.“

Не разбираше и половината от всичко това. Думите звучаха също тъй тайнствено, както онези, които изрече предния ден собственичката на тоалетите.

Запита се дали някога ще се ожени и той. Преди време, когато си фантазираше на тази тема, церемонията винаги протичаше в „Св. Марко“ под ръководството на баща му, а майка му го гледаше с гордост. Нито веднъж не успя да си представи лицето на булката, но това не го притесняваше. След премеждието обаче мястото на церемонията вече не изглеждаше правдоподобно, и това сякаш подкопаваше вероятността на всичко останало. А дали Мод някога щеше да се омъжи? Ами Хорас? Не знаеше почти нищо за сегашния живот на брат си. Хорас не пожела да присъства на делото и нито веднъж не го посети в затвора. От време на време смогваше да прати по някоя случайно избрана пощенска картичка. От няколко години не си бе идвал у дома. Може и да се беше оженил вече.

Джордж се запита дали някога пак ще види сър Артър и новата лейди Конан Дойл. През следващите месеци и години щеше да се опитва да възстанови в Лондон онзи живот, който някога бе водил в Бърмингам; а те заминаваха към незнайния и прекрасен живот на знаменитите автори и техните млади съпруги. Нямаше представа как ще потръгнат отношенията им, след като вече липсваше общата кауза. Може би проявяваше прекалена чувствителност или прекалена свенливост. Но се опита да си представи как ги посещава в Съсекс, как вечеря със сър Артър в неговия лондонски клуб, или пък ги посреща в скромното жилище, което би могъл да си позволи. Не, това бе поредната неправдоподобна сцена от живот, какъвто никога нямаше да има. Най-вероятно нямаше да се срещнат повече. Все пак пътищата им се кръстосаха за три четвърти от годината и ако вчерашният ден бележеше началото на разминаването, то навярно не си струваше чак толкова да съжалява. Всъщност донякъде предпочиташе да е така.