![Артър & Джордж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/8/artr-dzhordzh-bg-download.jpg)
Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
Викарият на Грейт Уайърли също писа до „Дейли Телеграф“, изтъквайки, че самите съдебни заседатели не са направили изявление относно авторството на писмата и всички фалшиви изводи са дело на сър Реджиналд Харди, проявил нелогичната прибързаност да заяви на съдебните заседатели, че авторът на анонимните писма е и автор на престъплението. Един виден адвокат, присъствал на процеса, нарекъл заключителната реч на съдията „жалко изпълнение“. Викарият описа поведението на полицията и вътрешното министерство към сина му като потресаващо и безсърдечно. Колкото до поведението и изводите на вътрешния министър и неговата комисия: Това може да е дипломация, може да е държавническо изкуство, но нямаше да постъпят така, ако той беше син на английски граф или благородник.
Също тъй недоволен от доклада бе и капитан Ансън. В интервю за стафордшърския вестник „Сентинел“ той отговори на критиките, засягащи честта на полицията. Посочвайки така наречените противоречия на уликите, комисията просто не била разбрала полицейското обвинение. Освен това не било вярно, че полицията тръгнала от пълна увереност във вината на Ейдълджи и после потърсила доказателства в полза на това убеждение. Напротив, Ейдълджи бил заподозрян едва няколко месеца след началото на престъпленията. Различни лица бяха посочени като възможни участници в злодеянията, но те постепенно бяха елиминирани. Едва накрая се породи подозрението срещу Ейдълджи заради общоизвестните му навици да скита късно нощем из полето.
Това интервю бе цитирано в „Дейли Телеграф“ и Джордж прати до вестника възмутено писмо. Сега бяха напълно ясни паянтовите основи, върху които се градеше обвинението срещу него. Доказан факт е, че той никога не е „скитал късно нощем из полето“ и ако не се броят някои закъснения от работа в Бърмингам или след местни забавления, неизменно се е прибирал преди девет и половина вечерта. Няма друг човек в областта, за когото да е по-невероятно твърдението, че излиза нощем, и очевидно полицаите са приели сериозно нещо, подхвърлено на шега. И което е по-важно, ако бе имал навика да излиза по тъмно, този факт щеше да бъде известен на големия брой полицаи, патрулиращи из околностите.
Празникът Петдесетница се оказа необичайно студен за сезона. Вестниците съобщаваха: Милионерски син загина при трагедия по време на състезание, докато караше автомобила си с мощност 200 конски сили. Чуждестранни принцове пристигнаха в Мадрид за кръщаването на престолонаследника. Винарски бунтове в Безие, където кметството беше разграбено и опожарено от селяните. Но нямаше нищо — вече от години нямаше нищо — за лекарката мис Хикман.
Сър Артър предложи на Джордж да поеме разноските по всяко дело за клевета срещу капитан Ансън, вътрешния министър и участниците в комисията Гладстон, било то заедно или поотделно. Макар че отново изрази най-дълбока благодарност, Джордж любезно отказа. Всичко постигнато досега се дължеше изцяло на сър Артър, на неговата упоритост, работливост, логика и най-вече на способността му да вдига шум. Но според Джордж шумът невинаги бе най-доброто решение. Топлината невинаги дава светлина, а шумът невинаги поражда движение. „Дейли Телеграф“ настояваше за обществено разследване по всички аспекти на случая; Джордж смяташе, че именно натам трябва да се насочат в момента. Освен това вестникът бе обявил парична подписка в негова полза.
Междувременно Артър продължаваше кампанията си. Никой не прие предизвикателството му да докаже за половин час, че Джордж Ейдълджи не може да е написал писмата — дори и Гладстон, който публично бе заявил обратното. Добре тогава, Артър щеше да го докаже на Гладстон, комисията, Ансън, Гърин и всички читатели на „Дейли Телеграф“. Той посвети на темата три дълги статии с множество илюстрации. Доказа, че буквите очевидно са писани от човек със съвсем различно обществено положение в сравнение с Ейдълджи, сквернословен мръсник, мерзавец, човек, който не знае нито що е граматика, нито що е приличие. Сетне се обяви за лично засегнат от комисията Гладстон, тъй като в доклада й нито една дума не ме навежда на мисълта, че моите доказателства са били разгледани. Относно зрението на Ейдълджи комисията цитираше мнението на някакъв неназован затворнически лекар, пренебрегвайки мненията на петнайсет експерти, някои от водещите офталмолози в страната, които лично той беше събрал. Членовете на комисията просто се бяха присъединили към дългия списък от полицаи, чиновници и политици, които дължаха смирено извинение на този измъчен човек. Но докато това извинение не бъдеше поднесено заедно с материално обезщетение, никакво взаимно потулване, никакво замазване и никакви комплименти няма да ги очистят от позорното петно.