Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Когато се съвзех, отново се заех да изкарвам прехраната си както при скитанията ми из Америка. Тук няма фирми за временна заетост, но ако има желание, човек винаги може да си намери работа — има богати оризови реколти, но също и други насаждения и много добитък. Накрая отново започнах да проповядвам. Не го взех като съзнателно решение, просто един ден започнах. Открих, че тези хора знаят всичко за Исус Човека. — Калахан се засмя. — Наред с Отвъдното, Оризия и Биволската звезда… знаеш ли за Биволската звезда, Роланд?
— О, да — отвърна Стрелеца и си спомни проповедта на биволския жрец, когото веднъж се беше принудил да убие.
— Много от тях слушаха проповедите ми и когато предложиха да ми построят църква, аз им казах благодаря. Това е историята на Стареца. Както видяхте, вие също участвахте в нея… поне двамата. След като умря ли беше това, Джейк?
Момчето сведе глава. Ко почувства объркването му и изскимтя. Джейк обаче отговори спокойно:
— След първата ми смърт. И преди втората.
Калахан се сепна и бързо се прекръсти:
— Искаш да кажеш, че може да се случи няколко пъти? Света Богородица да ни е на помощ!
Росалита се приближи с нова свещ. Старите бяха почти догорели и верандата бе потънала в сумрак.
— Леглата са готови — обяви икономката. — Тази нощ момчето ще спи с отеца, а Еди и Сузана — както предишната.
— Ами Роланд? — вдигна рунтавите си вежди Калахан.
— Приготвила съм му легло на друго място. Вече му го показах.
— Нима? Показала си му го? Ами тогава да си лягаме. — Калахан се изправи. — Не си спомням кога за последно съм се чувствал толкова изморен.
— Ще останем още няколко минути, ако ти е угодно — каза Роланд. — Само ние четиримата.
— Както искате.
Сузана хвана ръката му и я целуна; — Благодаря за разказа, отче.
— И на мен ми олекна, щом най-после го разказах, сай.
— Кутията в пещерата ли остана, докато построите църквата? — попита Роланд.
— Да. Не знам колко време е стояла там. Може би осем години, може би по-малко. Трудно е да се каже със сигурност. По едно време обаче започна да ме зове. Колкото и да мразех и да се страхувах от това око, нещо в мен ме караше да го видя отново.
Роланд кимна:
— Всички части от Магьосническата дъга привличат хората, но за Черната тринайсетица се говори, че е най-лошата. Сега май разбирам защо. Защото тя е Окото на Пурпурния крал.
— Каквото и да е, почувствах, че ме зове в пещерата… и по далеч. Нашепваше ми, че трябва да възобновя скитанията си до безкрай. Знаех, че мога да отворя вратата с помощта на кутията. През нея можех да отида където пожелаех. И в което си поискам „кога“! Трябваше само да се съсредоточа.
Калахан се замисли и отново седна. Приведе се и плъзна изпитателен поглед по лицата им.
— Чуйте ме, моля. Имахме един президент, Кенеди. Беше убит тринайсет години преди да попадна в Сейлъмс Лот… беше убит на запад…
— Да — потвърди Сузана. — Джак Кенеди. Мир на праха му. — Обърна се към Роланд. — Беше стрелец.
Роланд вдигна вежди:
— Така ли казваш?
— Да. И е истина.
— Във всеки случай — продължи Калахан — никога не стана ясно дали убиецът му е действал на своя глава, или е имало заговор. Понякога се събуждам посред нощ и си мисля: „Защо не отидеш да видиш? Защо не застанеш пред вратата с кутията в ръце и не си кажеш: «Далас, 22 ноември 1963 година»? Така вратата ще се отвори и ти ще попаднеш там, също както в романа за машината на времето. Може би дори ще успееш да промениш случилото се. Защото, ако в историята на Америка е имало повратни моменти, това е един от тях. Ако промениш това, ще промениш всичко, което следва. Виетнам… расовите вълнения… всичко!“
— Господи — с уважение възкликна Еди; ако не друго, дързостта на тези мисли заслужаваше почит. — Обаче, отче… не е ли възможно да влошиш нещата?
— Джак Кенеди не беше лош човек — намеси се хладно Сузана. — Той беше добър човек. Велик човек.
— Може би, но знаеш ли какво? Мисля, че великите хора допускат най-съдбовните грешки. Освен това наследникът му можеше да е голям злосторник. Някой велик ловец на ковчези, който не е получил възможност благодарение на Харви Осуалд.
— Топката не допуска такива мисли — обясни Калахан. — Тя само мами хората да вършат зло, като им обещава, че ще направят добро. Нашепва им, че с действията си ще турят в ред не само едно нещо, а всичко.
— Да.
Гласът на Роланд прозвуча сухо, като изпращяването на клонка в огъня.