Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Чакай.
Това беше Сузана. Толкова отдавна не се беше обаждала, че почти я бяха забравили. Заговори тихо, с необичаен за нея глас. Със сигурност не звучеше като същата жена, която бе казала на Ибън Тук, че ако отново я нарече мургавелка, ще му изтръгне езика и ще му го завре в задника.
— Може би има още нещо… за обсъждане… Аз…
Тя огледа лицата им и накрая спря поглед върху Стрелеца. В очите и той видя жалост, укор и тревога. Но не гняв.
„Ако бе разгневена, нямаше толкова да ме е срам“ — помисли си.
— Мисля, че имам малък проблем — каза тя. — Не знам как може да е станало… как е възможно…, но, момчета, мисля, че съм бременна.
След тези думи Сузана Дийн (или Одета Холмс, Дета Уокър, Мия ничията дъщеря) закри лицето си с ръце и заплака.
ТРЕТА ЧАСТ
ВЪЛЦИТЕ
ПЪРВА ГЛАВА
Тайни
Зад бараката на Росалита Муньос имаше висок нужник, боядисан в небесносиньо. Стрелеца го посети късно на следващия ден. На стената имаше импровизирана ваза от тенекиена кутия със стрък медоносен сусан. В тоалетната се усещаше само острата му миризма на лимон. На стената над тоалетната чиния имаше икона на Исус Човека със събрани за молитва ръце и разпилени по раменете дълги рижи коси, насочил поглед към Баща Си. Роланд беше чувал, че има племена бавноразвиващи се мутанти, които наричали Бащата на Исус „Великия небесен татко“.
Исус Човека бе изрисуван в профил и Роланд беше доволен от това. Ако Той стоеше с лице към него, Стрелеца не беше сигурен, че ще успее да свърши сутрешната си работа с отворени очи, колкото и пълен да беше мехурът му. „Странно място за икона на Божия син“ — помисли си, после си даде сметка, че изобщо не е странно. Този нужник се използваше само от Росалита и Исус Човека нямаше какво друго да гледа освен гърба и.
Роланд Дисчейн избухна в смях и това му помогна да пусне водата си.
Когато се събуди, Росалита беше излязла, и то отдавна. Нейната половина от леглото беше изстинала. Сега, застанал пред небесносиния и нужник и закопчавайки панталоните си, Роланд погледна слънцето и прецени, че не е много преди обяд.
Изчисляването на тези неща без часовник, стъкло или махало беше трудно, но все пак бе възможно. Корт сигурно щеше да се ужаси, ако видеше един от учениците си — един от завършилите си ученици — да спи до пладне в началото на подготовката за такова важно дело. А това наистина бе началото. Всичко останало беше само ритуал и предварителна подготовка, необходими, но не решаващи. Нещо като танца на оризовата песен. Началото беше вече сложено. Колкото до спането до късно…
— Никой не е заслужил повече от мен да спи до късно — каза той и заслиза по склона.
Дворът на Калахан (а може би отецът го смяташе за двора на Господ) бе заграден. Отвъд оградата бълбукаше малко поточе, шептеше възбудено като девойче, споделящо тайните си с най-добрата си приятелка. Бреговете бяха гъсто обрасли с медоносен сусан и това даде отговор на една малка загадка. Роланд вдиша дълбоко аромата.
Замисли се за ка, което напоследък рядко му се случваше. (Това би изненадало Еди, който си въобразяваше, че мислите на Роланд са заети само с това.) Единственото свещено правило бе: „Стой настрана и ме остави да действам.“ Защо, за Бога, бе толкова трудно да научи нещо толкова просто? Откъде все това глупаво желание да се бърка? Всеки от тях го правеше; всеки от тях знаеше, че Сузана Дийн е бременна. Роланд — почти от деня на зачеването и когато Джейк се беше пренесъл от Дъч Хил. Сузана бе разбрала въпреки кървавите парцали, които заравяше покрай пътя. Защо тогава бяха чакали толкова до разговора от изминалата нощ? Защо му бяха отделили такова огромно значение? И колко неща можеха да се провалят заради това?
Нищо, надяваше се Роланд. Но трудно можеше да е сигурен, нали?
Може би бе най-добре да не се меси. Тази сутрин това му се струваше добра идея, защото се чувстваше отлично. Поне физически. Не изпитваше почти никаква болка, нито…
— Очаквах да си легнете скоро след нас, Стрелецо, но Росалита каза, че си се прибрал почти на разсъмване.
Роланд се обърна. Днес Калахан носеше тъмни дрехи. Рошавата му бяла коса бе пообуздана малко, вероятно с някакъв балсам. Няколко секунди той постоя безмълвен, вгледан в очите на Стрелеца, после каза:
— Вчера дадох причастие на вярващите от малките ферми. Чух изповедите им. Днес трябва да отида за същото в животновъдните ферми. Доста пастири изповядват онова, което повечето от тях наричат „Пътят на кръста“. Росалита ще ме закара, затова за обяд и вечеря ще се оправяте сами.