Вълците от Кала

— И така, отче… какво мислиш?

— Ти каза, че съпругът и се съгласил да го запазите в тайна. Дори Джейк, който вижда ясно…

— Да. Вижда. И когато ме попита какво да правим, аз му дадох лош съвет. Казах му, че е най-добре да оставим ка да реши, през цялото време държах тайната в ръката си като уловена птичка.

— Понякога нещата изглеждат по-ясни, когато ги видим отстрани, нали?

— Да. — Снощи каза ли и че в утробата и расте демон?

— Тя знае, че детето не е от Еди.

— Значи не си. А за Мия? Каза ли и за Мия и пиршеството в замъка?

— Да. Мисля, че това я разтревожи, но не я изненада. В нея бе живяла Дета — след нещастния случай, когато загуби краката си.

Не беше нещастен случай, но Роланд нямаше намерение да занимава Калахан с Джак Морт.

— Дета Уокър се криеше от Одета Холмс. Еди и Джейк твърдят, че е шизофреничка.

Роланд произнесе тази сложна дума изключително внимателно.

— Ти обаче си я излекувал. Срещнал си я лице в лице с тези самоличности в една от вратите. Нали?

Роланд вдигна рамене:

— Можеш да гориш брадавици със сребърен нитрат, отче, но ако човек е склонен да ги получава, те пак се появяват.

За негова изненада Калахан вдигна глава и избухна в смях. Смя се толкова дълго, че накрая извади кърпичка и се зае да бърше очите си от бликналите сълзи.

— Роланд, може да си отличен стрелец и безразсъдно смел като Сатаната в полунощ, но изобщо не те бива за психиатър. Да сравниш шизофренията с брадавици… Боже мили!

— Все пак Мия съществува, отче. Лично я видях. Не на сън като Джейк, а със собствените си очи.

— Точно това имах предвид. Тя не е друга самоличност на жената Сузана Одета Холмс. Тя си е тя.

— Има ли разлика?

— Мисля, че да. Ето какво мога да ти кажа със сигурност: независимо как стоят нещата във вашия отряд, в ка-тета, това трябва да остане в пълна тайна от жителите на Кала Брин Стърджис. Засега нещата вървят във ваша полза. Но ако се разчуе, че тъмнокожата жена може би е бременна с демонче, хората тутакси ще се отдръпнат. Начело с Ибън Тук. Знам, че в крайна сметка ще вземеш решение според преценката си за нуждите на Кала, но четиримата не можете да се справите сами с Вълците, независимо колко способни стрелци сте. Работата е твърде много. Нямаше нужда да му отговаря. Калахан беше прав.

— От какво се боиш най-много? — попита отецът.

— От разпадането на нашия тет.

— Това ще стане, ако Мия вземе в своя власт общото им тяло и се отдели, за да роди, нали така?

— Ако се случи в неподходящо време, ще е лошо, но пак можем да се справим. Ако Сузана се върне. В нея обаче расте истинско зло. Почти съм сигурен, че първата му работа ще е да убие майката.

— Разпадането на тета — измърмори Калахан. — Не смъртта на приятелката ти. Чудя се дали приятелите ти знаят що за човек си, Роланд.