Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Поради това, някои сред завоевателите решили да се възползват от този бич Божи, вместо да го изкоренят. Мамакоката позволявала на местните да устояват на неописуеми трудности, а йезуитските мисии в Индиите, отбеляза Робледа, имали постоянно нужда от работна ръка.
Ето защо употребата на растението била узаконена. На местните работници се заплащало с листата от растението, които за тях били по-скъпи от пари, от сребро, та даже и от злато. Духовенството получило разрешение да наложи десятък върху отглеждането на мамакока и множество заплати на свещеници и епископи били изплатени благодарение на продажбата на мамакока.
— Но нали това растение е оръжие на сатаната? — възразих смаян.
— Е, ами, хм, така де… — запъна се Робледа — положението беше доста сложно, а все пак трябваше да се направи някакъв избор. Отпускането на по-голяма свобода на местните в употребата на мамакока щеше да позволи да се изградят нови мисии, да бъдат те цивилизовани по-успешно, така де, и да се спечелят все повече души за каузата Христова.
Прехвърлих листенцето в дланта на ръката си. Потърках го и го поднесох до носа си, за да го помириша. Изглеждаше като най-обикновено растение.
— А това как може да е дошло в Рим? — попитах.
— Може би някой испански кораб го е докарал с товар в Португалия. Оттам може да е било изпратено към Генуа или Фландрия. Нищо повече не знам: разпознах растението, защото един мой събрат ми показа подобни, а впоследствие съм го виждал няколкократно нарисувано в писмата на мисионерите от Индиите. Може би този, който ти го е подарил, знае повече.
Вече се канех да си тръгна, когато ми дойде наум едно последно питане.
— Само един въпрос, отче. Как се консумира мамакоката?
— За Бога, момче, не възнамеряваш да опиташ, надявам се!
— Не, отче, питам от чисто любопитство.
— Обикновено диваците я дъвчат, след като намачкат листата с малко слюнка и пепел. Но казват, че може да се приема и по друг начин.
Слязох да приготвя обяда, като не пропуснах пътьом да мина през стаята на абат Мелани, за да му кажа какво съм научил от Робледа.
— Интересно, много интересно — коментира Ато с отнесен поглед. — Макар че засега не разбирам до какво може да ни доведе. Трябва да помислим.
В кухнята заварих Кристофано, както обикновено зает да притичва между огньовете и зимника. Занимаваше се приготовлението на най-различни лекове, честно казано доста особени, срещу чумата, която изпиваше Бедфорд. През тези дни бях присъствал на нарастващия устрем на аптекарската дейност на лекаря от Сиена, който вече се опитваше да използва какво ли не. Даже го бях видял да тършува сред запасите от дивеч на моя господар под претекст, че щели да се развалят и че да се крие миризмата им с подправките, както правел Пелегрино, било смъртоносно за здравето. Впрочем той бе оскубал яребици, гълъби, бекаси, лещарки и диви кокошки само и само, за да ги напълни със сливи или горчиви череши и после, сложи птиците в една торба от бяло платно и изстиска крехкото им месо в преса, за да изкара от тях един целебен сок, с който се надяваше да възвърне силите на нещастния англичанин. Досега неговите усилия да сътвори ефикасен лек изглежда бяха отишли на вятъра. Но младият Бедфорд, тъй или иначе, бе все още жив.
Кристофано каза, че е намерил останалите наематели в много добро здраве, с изключение на Доменико Стилоне Приазо и Помпео Дулчибени: неаполитанецът се беше събудил с мехурчета по устните, докато на застарелия благородник му излезли хемороиди, несъмнено поради вечерята с кравешките вимета. Лечението, обясни той, било едно и също в двата случая: за целта щяхме да приготвим така наречения „каустик“.
— Умъртвява гнилостните и разяждащи язви, каквито са херпесът и хемороидите — каза той накратко и после ми нареди: — Вземи много силен оцет.
След това смеси оцета с арсен на кристали, амонячна сол и живачен сублимат. Разбърка всичко и го остави да ври в едно гърне.
— Добре. Сега трябва да изчакаме да се изпари половината оцет. После ще се кача при Стилоне Приазо, за да му изсуша пришките с каустика. Ти междувременно можеш да приготвиш обяда: вече ти подбрах от зимника токачки, подходящи за състоянието на нашите наематели. Сготви ги с корени от магданоз, докато добият златист цвят, и ги гарнирай с бульон и натрошен хляб.