Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Запретнах ръкави. Когато каустикът стана готов, Кристофано ми даде последни разпореждания, преди да се качи при Стилоне Приазо:
— За Дулчибени ще имам нужда от теб. Впрочем ще ти помогна да разнесеш яденето, така ще свършиш по-бързо, защото наемателите на тази странноприемница обичат да се задържат и да си приказват малко прекалено дълго с теб — завърши той с многозначителен тон.
След обяда отидохме да нахраним Бедфорд. После се заехме с моя господар. На Пелегрино уханието на пречистващото ястие, приготвено за него лично от лекаря, което, честно казано, имаше вид на някаква странна сивкава каша, като че ли не се услаждаше особено. Но поне моят господар изглеждаше по-жизнен. Бавното и постепенно подобрение през последните часове не опровергаваше моите надежди, че ще се съвземе напълно. Помириса кашата, после се огледа наоколо, затвори десницата си в юмрук и я вдигна, поднасяйки ритмично палец към устата си. Беше недвусмисленият жест, с който Пелегрино имаше навик да изобразява желанието да си пийне.
Канех се да го подканя да бъде по-разумен и търпелив поне за още няколко дни, но Кристофано ме спря с ръка.
— Не забелязваш ли по-голямото присъствие на духа? Духът извиква дух136: Разбира се, че можем да му позволим половин чаша червено вино.
— Но нали пи на воля до деня, в който се разболя!
— Именно. Виното трябва да се пие с мярка: то подхранва, помага на храносмилането, произвежда кръв, успокоява, разнежва, доставя радост, прояснява ума и дарява жизненост. Ето защо отиди в килера да вземеш малко червено винце, момче — каза той нетърпеливо, — защото една чашка ще бъде от голяма полза за Пелегрино.
Докато вече слизах по стълбите, лекарят ми извика зад гърба:
— Обаче, моля ти се, да е студено! В Месина, след като започнаха да използват сняг, за да изстудяват виното и храните, спряха чумните трески, причинени от затлачването на първите вени — оттогава всяка година умират с хиляда души по-малко!
Уверих Кристофано — освен с хляба и меховете с вода, редовно ни зареждаха и с пресован сняг.
Върнах се от зимника с малка гарафа добро червено вино и чаша. Едва успях да я напълня, когато лекарят обясни, че вината на моя господар се състояла в безмерната употреба на вино, която прави човека безумен, глупав, похотлив, словоохотлив и кръвожаден. Умерено пиели например Август и Цезар, докато непоправими пияници били Клавдий, Тиберий, Нерон и Александър, който, след напиванията си, понякога спял и по два дни непрекъснато, докато дойдел на себе си.
След което взе чашата и погълна повече от половината на една глътка:
— Не е лошо: здраво и благо — каза той, вдигайки над носа си чашата с малкото останала течност, наблюдавайки искрящия рубинен цвят. — И, както казвах, точната доза вино променя природните недостатъци и ги превръща в предимства, поради което нечестивецът става благочестив, скъперникът — щедър, горделивецът скромен, мързеливецът пъргав, срамежливият дързък — мълчаливостта и леността на ума виното превръща в остроумие и красноречие.
Изпи до дъно чашата, напълни я отново и я изгълта набързо.
— Но горко на онзи, който пие след изпълнението на телесните функции и след половия акт — предупреди той, докато с опакото на ръката си бършеше устни, а с другата ръка си наливаше за трети път. — По-добре е да пиеш, след като си ял горчиви бадеми и зеле или пък, ако след основното ядене си ял дюли, мармалад от дюли, миртови зърна и други затягащи храни.
Най-сетне той даде няколко глътки и на бедния Пелегрино.
После отидохме при Дулчибени, който като че ли се раздразни, като ме видя да придружавам Кристофано. Скоро разбрах защо: лекарят го помоли да оголи срамните си части. Възрастният гост ми хвърли един поглед и започна да мърмори. Разбрах, че присъствието ми го смущава и се обърнах. Кристофано го увери, че нямало да се наложи да се излага пред погледа ми, и определено не трябвало да се срамува от него, който беше лекар. После го помоли да застане на леглото на колене, подпрян на лакти, за да може да лекува по-лесно пришките му. Дулчибени, макар и с нежелание, се съгласи, като не пропусна преди това да си вземе табакерата. Кристофано ме накара да се наведа пред Дулчибени, та да го държа за раменете, за да не мърда. След малко лекарят щеше да започне да маже хемороидите е каустика: едно рязко движение на пациента можеше да излее течността върху копчетата или крачолите, повреждайки ги мигновено. Чул предупрежденията на лекаря, Дулчибени потисна с усилие една тръпка и нервно взе една щипка от прахчето, с което не се разделяше.
136
Непреводима игра на думи, на италиански spirito значи „дух“ и „спирт“ — (Бел.прев.)