Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
— Искаш да кажеш „да се измъкне“ — поправи ме Ато, — защото той умря тук, „При оръженосеца“.
— Правилно. И после…
— Освен това имаме един йезуит, един венецианец, криещ се от правосъдието, една проститутка, един ханджия пияница, един астролог неаполитанец, един беглец англичанин и един лекар от Сиена, унищожител на беззащитни пациенти, като всичките си колеги.
— И двамата корписантари — добавих.
— Ах, да, двете чудовища. Накрая и ние двамата, които си блъскаме главите, докато някой в странноприемницата е болен от чума, а в подземията се намират страници от Библията, оцапани с кръв, ампули, пълни с кръв, плъхове, повръщащи кръв… доста кръв, като се замисли човек.
— Какво ще да значи всичко това, синьор Ато?
— Хубав въпрос. Колко пъти трябва да ти го повторя? Мисли винаги за гарваните и орела. И се дръж като орел.
На тази фраза се заизкачвахме по стълбата, която водеше към тайната стаичка на „Оръженосеца“, и оттам малко след това се разделихме, като си определихме среща за утре.
Седми ден
17 септември 1683
И в тези дни, изпълнени с вълнения, понякога си припомнях онова поучително напътствие, което имаше навика да ми повтаря, както обикновено се прави с децата, възрастната жена, която с толкова обич ме бе учила и образовала: никога не оставяй книгата по средата.
За да не пренебрегна това мъдро наставление, на следната сутрин реших да завърша четенето на астрологическата газета на Стилоне Приазо. Моята съвестна възпитателка не бъркаше: по-добре да не четеш една книга, отколкото да прочетеш само част от нея, извличайки частично разбиране и погрешна оценка. Може би следващите страници щяха да ми помогнат да поставя в истинските им граници, мислех си, тайнствените сили, които до този миг бях приписвал на мистериозната книжка.
Между другото, на събуждане, установих, че съм по-малко изтощен от предните сутрини; успял бях да спя достатъчно, след водовъртежа от преследвания и бягства, който ни бе накарал да вървим от къщата на Тиракорда по следите на Дулчибени, преминавайки отново цялата галерия С, чак до подземната река. И най-вече след изненадващите разкрития за Девизе (и неговото мистериозно рондо), до които абатът и аз бяхме стигнали по време на обратния път към странноприемницата.
Мисълта ми отказваше все още да се върне към тази заплетена история. Сега впрочем ми изпадаше сгоден случай да приключа с четенето на астрологическата газета, която корписантарите бяха отмъкнали от Стилоне Приазо — все още я пазех под дюшека.
Тази книжка със знамения изглежда бе предвидила с точност всички събития от миналите месеци. Сега обаче исках да узная какво ни готвеше бъдещето.
Така прочетох предвижданията за третата седмица на септември — дните, които все още предстояха.
Знаменията, които се извличат от звездите през тази седмица, ще бъдат дадени на първо място от Меркурий, като приемник на двете светила в собствените си домове, който за да се озове в третия дом, свързан със Слънцето, обещава пътешествия на князе, преминавания на чести вестоносци и разни кралски посланичества.
Юпитер и Венера, обединени, се опитват да изградят в триъгълника на огъня едно събрание на способни люде, за да уговарят някакво съглашение или мир от голямо значение.
Веднага вниманието ми се насочи към „пътешествията на князе и на чести вестоносци“ и върху „кралските посланичества“. Нямаше никакво съмнение: идеше реч за съобщенията, в които ставаше ясен изходът от битката при Виена, която в този момент бе достигнала до решителната си точка.
Всъщност съвсем скоро рояци от вестоносци на коне, може би водени от самите владетели или принцове, които бяха участвали в сражението, щяха да прекосят цяла Европа, за да донесат присъдата за три дни до Варшава, за пет до Венеция, за осем или девет до Рим и Париж, и още по-късно в Лондон и Мадрид.
А „събранието на способни люде, за да уговарят мир от голямо значение“, за което говореше астрологическата газета, не беше ли договорът за мир, който със сигурност щеше да бъде сключен между победители и победени?
Продължих с четенето на четвъртата и последна седмица от септември:
Много лоши новости за болните може да донесе тази четвърта седмица, тъй като слънцето управлява шести дом, и го е поверило на Сатурн. Поради това ще има карантини, кръвоизливи, отоци, воднянка, ишиаси, подагра и жлъчни кризи. Обаче Юпитер владее осми дом, и той ще върне скоро здравето на мнозина пациенти.