Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Нямаше те цели четири часа! Какво стана?
Той й разказа, след което попита:
— А ти как си? Какво каза лекарят?
— Виж! — Де Врийс гордо вдигна дясната си ръка. Превръзката беше наполовина по-малка от предишната. — Направихме измервания за протеза — ще бъде дълга около два сантиметра, по-малко от инч. Ще я слагам върху пръста си, ще има нокът и практически няма да се забелязва.
— Страхотно, но вчера раната кървеше.
— Лекарят каза, че може би съм била много развълнувана и съм стиснала нещо. Имаш ли драскотини по гърба, скъпи?
Дру отново я придърпа в прегръдките си. Целунаха се, после Карин бавно се отдръпна.
— Трябва да поговорим — каза тя.
— За какво? Разказах ти какво стана.
— За твоята безопасност. Обадиха се от „Мезон Руж“…
— Тук, в „Нормандия“? Знаели са къде да те намерят?
— Те често научават нещата, преди ние самите да сме ги научили.
— Значи са получили информация, която не е трябвало да получават, по дяволите!
— Сигурно си прав, но нали знаем на чия страна са „Антинеос“?
— Не съм сигурен. Сорънсън ги отряза.
— По време на Студената война той е бил таен агент от разузнаването и те много са се страхували от него. Сорънсън подозира всеки.
— Откъде знаеш това?
— Отчасти от теб, но главно от Фреди.
— Фреди?…
— Разбира се. Информацията циркулира. Човек не знае на кого може да разчита. Крайната цел е оцеляването, нали?
— Защо са се обаждали от „Мезон Руж“?
— Информаторът им в Бон и Берлин съобщава, че два отряда обучени блицкригери са били изпратени в Париж да открият и убият Латъм, оцелял след нападението на кръчмата във Вилжуф. Те вярват, че това е Хари Латъм.
— Нещо ново, за Бога.
— Казват, че броят на убийците е между осем и дванайсет. Преследва те цяла малка армия.
Латъм помълча, после се обади:
— Наистина впечатляващо, а? Искам да кажа, по-популярен съм, отколкото някога съм желал и в най-смелите си мечти, а дори не съм този, който им трябва.
— Налага ми се да се съглася с теб.
— Но защо толкова им е потрябвал Хари? Списъкът му вече е пуснат в ход; би трябвало да знаят, че цялото това объркване е в тяхна полза — но защо?
— Дали няма нещо общо с доктор Крьогер?
— Той дрънка само лъжи.
— В какъв смисъл?
— Казал е на Моро — а той вярва, че Моро е от техните — че трябва да открие Хари, за да научи името на някаква предателка от долината на Братството…
— Каква предателка? — прекъсна го Де Врийс.
— Не знам, а и Хари не е знаел. Когато беше в Лондон и говорихме по телефона, той спомена за някаква сестра, предупредила „Антинеос“ за неговото бягство, но мъжът, който го качил в камиона си, не му изяснил нещата.
— Ако това е лъжата на Крьогер, може и да не е лъжа.
— Но на Витковски е казал нещо съвсем различно. Настоял, че трябва да намери Хари, преди да е минал ефектът от лекарството, защото в противен случай Хари ще умре. Стенли ни най-малко не му повярвал. Тъкмо затова искаше да го обработи с химикали — за да види дали не може да научи истината.
— Но лекарят на посолството не би го позволил — тихо довърши мисълта му Карин. — Сега разбирам защо Витковски беше толкова разочарован от него.
— И тъкмо затова този лекар ще бъде отзован, дори ако се наложи Сорънсън да изнудва лично президента.
— Наистина ли? Той… поддава ли се на изнудване?
— Всеки се поддава, особено президентите. Наричат го политически геноцид — зависи към коя партия принадлежиш.
— Хайде да сменим темата, ако обичаш.
Латъм отиде до телефона на бюрото.
— Искам да изгоня лекар, който е готов да продължи живота на един мръсник вместо да предпази от смърт невинни хора.
— Може би теб трябва да изгонят, Дру.
— Може би — Латъм вдигна телефона.
— Изслушай ме! — викна Де Врийс. — Затвори телефона и ме изслушай!
— Добре, добре — Дру постави обратно слушалката и бавно се обърна към нея. — Какво има?
— Искам да бъда докрай откровена с теб, скъпи, защото те обичам.
— Добре, бъди докрай откровена.
— Ти си умен, дори изключителен човек — по свой начин. Наблюдавала съм те, възхищавала съм се от способността ти да вземаш бързи решения, както и от физическата ти сила, която със сигурност превъзхожда и тази на моя съпруг, и тази на Хари. Но ти не си Фреди и не си Хари, а те всеки ден и всяка нощ бяха на косъм от смъртта. Това е свят, който не познаваш, Дру, ужасен, изкривен свят, в който никога не си прониквал — да, сблъсквал си се с него, но не си живял с неговите кошмари.
— Говори по същество, искам да се обадя по телефона.
— Моля те, умолявам те, съобщи ми цялата информация, която имаш, всички изводи, до които е стигнало въображението ти — твоето и на онези, които са живели в този свят… на Моро, Витковски, твоя началник Сорънсън. Те ще отмъстят за смъртта на брат ти; могат да го направят.