Апокалиптичният часовник

— Аз ще бъда след вас — Дру погледна часовника си.

— А аз след вас, мосю — добави Жак.

— След него аз — довърши Франсоа.

Минаха два часа. Всички се бяха сменили вече по два пъти; накрая шефът на „Дьозием“ им нареди да се срещнат на южния вход.

— Жак — каза Моро, — сигурен ли си, че няма врата отстрани или зад сградата?

— Няма дори прозорец, Клод. Само онези отпред.

— Започва да става тъмно — обади се Франсоа. — Може би тя чака да стане съвсем тъмно, за да си тръгне към къщи с последните тълпи.

— Възможно е, но все пак — защо?

— Измъкнала се е от вашите хора на „Шан-з-Елизе“, така ли? — въпросително вдигна вежди Латъм.

— Няма начин да е разбрала, че я следят, мосю — възрази Жак.

— Може би някой й е казал.

— Това коренно променя нещата, Дру. Но нямаме доказателство за това.

— Само предполагам. Може би просто е параноичка — подобна личност трябва да е параноик, по дяволите! Нека ви попитам. Кого видяхте да излиза от онази врата? Аз видях онзи странен мъж с оранжевия клин, който се срещна с друг мъж в клоунски костюм.

— Видях две силно гримирани жени, които изглеждаха така, сякаш идваха от харема на някой обеднял шейх — каза Жак.

— Може ли някоя от тях да е била жената на Кортлънд? — бързо попита Моро.

— И аз си помислих същото, затова се престорих на пиян и буквално се блъснах в тях. И двете бяха доста възрастни, едната имаше отвратителен дъх.

— Виждате ли колко е способен? — възкликна шефът на „Дьозием“. — А ти, Франсоа?

— Само един висок мъж с големи тъмни очила, облечен в спортни дрехи, доста скъпи. Подозирам, че е собственикът, защото провери дали вратата е заключена.

— Тогава, след като мадам Кортлънд още не се е появила, а офисът е заключен за през нощта, всички смятаме, че тя е още вътре, нали?

— Определено да — отвърна Дру. — Може да е вътре по куп причини, включително частен телефонен разговор, докато посланикът е във Вашингтон… Кой от вас би се наел да изиграе ролята на неканен гост?

— Неканен гост ли? — попита Франсоа.

— Иска да каже — да отвори заключената врата и да проникне незаконно в сградата — поясни Моро.

— Та какъв гост е това? — попита обърканият шофьор.

— Няма значение, Жак ще се справи.

— Наистина си талантлив — каза Латъм.

— Подозирам, че моят приятел Жак е бил истински бисер сред крадците, преди да влезе в правия път и да се присъедини към нашата организация — каза Моро.

— Господин директорът избира странни начини да ми прави комплименти. Както и да е, бюрото ме изпрати за един месец на специализация. Когато разполагаш с подходящите приспособления, всички ключалки са податливи, защото принципът е един и същ с изключение на последното изобретение — компютризираните ключалки.