Робинята

Част от него напомня за Лофлин, Невада, сгушен във верига скали… но с гигантски

лица, издялани в камъка… билбордове, сриващи се по насипите… огньове и подслони в

скалите. Частта, която гледа към водата, прилича повече на Луисвил или Мемфис,

американски градове край реката, но с азиатски и арабски нюанси. Като Дамаск или

Меконг. Трудно е да си сигурен в нещо, тъй като градът буквално се срива, докато го

гледаме. Огромни машини за разрушаване го нападат като динозаври, размазващи макет на

град. Виждаме високи кранове и топки за рушене, осветени от прожектори. Мъже с

неоновозелени каски по кея… с маски на лицата… хора с кутии за храна вместо глави…

Град на идиотите… напълно откачен. На огромно скеле хиляди хора висят и се катерят като

маймуни… всички носят оранжеви гащеризони и фенери по главите. Толкова са много, че от

тях постройката прилича на небостъргач, който се гърчи от нестабилност. От време на време

един от катерещите се пада и незабавно някой друг заема мястото му. Все повече хора се

тълпят долу и подтикват останалите да се изкатерят по-високо и постройката добива

истинска форма, макар че много от хората падат.

Разглеждаме сцената няколко минути и се опитваме да я осмислим… внезапно

осъзнаваме, че свещта, която изпуснахме във фермата, е подпалила мястото. Прозорците и

рамките на вратите пукат от горещината, разбити стъкла валят по палубата, пламъци

избухват навън. Движим се към катастрофа с гигантския ферибот със скачащи хора и валящи

пари… ние сме на шлеп с горяща ферма… приближаваме се към напълно откачен град.

Целият зловещ ад пред очите ни ни зарежда със сила. Искахме проблеми и ярки светлини и

си ги получихме. Най-добрата ни възможност е да скочим от шлепа, преди да се ударим във

ферибота. Но пък осъзнаваме, че можем да бъдем разкъсани от перката или да се удавим във

вълната. Освен това не сме уверени в късмета си, защото си спомняме въртележката. И

тогава се случват две неща.

От фермата изскачат хора с животински глави. Сигурно са били зад стените —

затворени или просто наблюдаващи ни тайно, но никога няма да узнаем, тъй като се мятат

от шлепа в залива. Цялата постройка избухва и едва не ни запраща във водата. После чуваме

глад отдолу. Мислим, че е някой от хората с животински глави, но всички те са мъртви и

обгорени.

Вика едър дебелак на сал. Няма ръце и не може да гребе. Той е в още по-опасно

положение от нас и ще бъде размазан от ферибота. Но ако и ние сме в него и гребем, можем

да стигнем до земята. Скачаме. Не си казваме нищо… само…

В последната секунда ти се завърташ и се втурваш обратно във фермата. Мисля си, че

това е краят. Тя е изгорена. Мъртва.

Но после се връщаш. Стискаш караваната от миниатюрния къмпинг. Роклята ти гори.

Прелиташ покрай мен, хващайки ръката ми… скачаме в залива, а цялата ферма избухва…

парчета дърво, разтопени магнити и почернели животински глави падат зад нас.