Робинята

Той получава аплодисменти, когато влиза в бара. Приятелите му разчистват бързо стола

му.

— Пийни една бира! — извиква Дийн. — Сигурно си скапан!

— Пий — присъединява се Дъг. — Имаш нужда от течности.

— Удари нещо по-силно, приятел — съветва го Дейв. — Нямаш време за халба. Трябва

да се върнеш при женичката.

Всички си поглеждат часовниците.

— От колко време се нуждаеш, за да заредиш батериите, човече? Ще ти кажем, когато

времето ти изтече.

Мобифонът му звъни.

— Жена ми е. Трябва да вдигна.

— Време за десерт! — засмиват се всички. — Втората порция!

— Имаш ли нещо против да купиш мляко на път към къщи? — пита жена му. — Ще

пека хляб утре.

— Разбира се, скъпа.

Иска му се жена му да си играеше с друго, а не с брашното. Единственото нещо, което се

надигаше в тяхната къща, бе тестото. А вместо това можеха да помачкат неговото месо. Да

разбият яйцата му. Да похапнат нейната кифличка. Да загреят кошничката й. Да приготвят

тесто за бебе и да го пъхнат във фурната.

— Е, какво искаше любимата? Хайде, можеш да ни кажеш.

— Иска нещо във фурната.

Всички изврещяват и го тупат по гърба. Бирата се разлива по ризата му.

— Хайде, човече, разкажи. Никога не споделяш нищо.

Той попива мократа си риза разсеяно, погълнат от въображението си.

Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, намествайки могъщата

си мъжественост. Жена му застива с чашата чай в ръка.

— Рано се прибираш, скъпи — казва тя с вълнение над облака от жасминова

пара.

— Писна ми — изръмжава той. — Бъди моята курва или ще издам

писателския ти прякор на съседите.

Ръката й се вдига към почервените й устни. Тя оставя чашата и пада на

колене.

— Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи.

Повдига фланелената си нощница и разкрива червено дантелено боди,

изрязано на зърната.

— Хей! — извиква Дийн в ухото му. — Хей, смотаняк!

— Земя до Жребеца — обажда се Дъг. — Ще ни разкажеш ли някоя мръсотия най-

после?

— Да, акълът ти определено е в калта — ухилва се Дейв и поръчва поредните бири. —

Трябваше да си видиш изражението.

— Е, нали знаете, това е нещо лично. Съпруг и съпруга.

— Да. И трийсетте хиляди души, които четат историите й!

Не може да обвинява жена си за сегашния си статут като икона на мъжеството. Тя

искаше да запази сексуалните си романи в тайна, но той издрънка новините пред целия свят,

когато пристигна чекът от „Пентхаус“. Не бе обмислил последиците. Е, може би малко.

Гордееше се с факта, че й позволява да работи подобно нещо. Не ограничаваше

обществените перверзни на жена си, а им разрешаваше да маршируват по рафтовете на

книжарниците и будките за списания. Това бе неговата демонстрация на участието му в

новата раса на Глория Стайнъм 29 от незаплашителни мъже. Кой друг съпруг щеше да е

толкова уверен в мъжествеността си, че да окуражава жена си в сексуалните й истории,