Неочаквано възмездие

Сидни сложи ръце на хълбоците си, отметна глава назад и се засмя, очевидно радостна от сполучливия си удар.

— Не е ли страхотна? Все пак беше голям зор, докато я накарам да го напише. Ако и без това не искаше да поговори с теб да се грижиш за Дебора — нали я знаеш каква е, винаги се страхува да не се превърнем в светски варвари и да не правим каквото трябва в подобни ситуации, — се съмнявам, че щях да я накарам да го напише.

Сейнт Джеймс усети, че лейди Хелън го гледа. Знаеше какво очаква от него да попита. Но той не зададе въпроса. През последните десет дни знаеше, че нещо се е случило между тях. Самото държане на Котър му го показваше, дори и Дебора да не си беше отишла от Хауенстоу вечерта след смъртта на Тренъроу, когато се бе върнал от Пензънс. Линли не му каза нищо повече, освен че я е откарал със самолета до Лондон. А мрачното напрежение на Котър не бе нещо, което Сейнт Джеймс желаеше да тревожи. Затова дори и сега не каза нищо.

Само че лейди Хелън нямаше такива скрупули.

— Какво се е случило с Дебора?

— Томи е развалил годежа — отговори Сидни. — Котър не ти ли е казал, Саймън? Ако се съди по думите на маминия готвач, той буквално е бълвал огън по телефона. Здравата е бил вбесен. Почти очаквах да чуя, че е предизвикал Томи на дуел. Представям си го как крещи: „Пистолети или ножове! На Спийкърс Корнър призори!“ Томи още ли не ти е казал? Колко странно! Освен ако, разбира се, не смята, че и ти може да поискаш удовлетворение, Саймън. — Тя се засмя, след това стана сериозна и замислена. — Не смяташ, че това е постъпка от класа, нали? Но като се има предвид изборът на Питър със Саша, едва ли може да се счита, че класата е характерна черта на семейство Линли.