Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
— Той не е бреме.
— О, да, бреме е. Кара те да се чувстваш слаба, което го прави опасен.
— Прави ме силна, което е истинската опасност за теб.
Застанах помежду им.
— Мистър Рейвънуд, моля ви. Не го правете тази вечер.
Но беше вече късно. Лена се беше разбесняла.
— А какво знаеш ти за това? Никога не си се обременявал с някаква връзка през целия си живот, дори и приятелска. Не разбираш нищо. Как би могъл? Спиш в стаята си по цял ден, а нощем се мотаеш из библиотеката си. Мразиш всички и смяташ, че си по-добър от другите. Никога не си обичал истински някого. Как би могъл да знаеш какво е да си на мое място?
Обърна гръб на Макон, на всички нас, и се затича нагоре по стълбите. Бу я последва. Вратата на спалнята й се затръшна, звукът отекна в цялата къща. Бу легна в коридора на прага й.
Макон бавно се извърна към мен.
— Не мога да го допусна. Сигурен съм, че разбираш. — Знаех, че това е най-опасната нощ в живота на Лена, но освен това знаех, че може да е последният й шанс да бъде момичето, което обичах. Да, разбирах го. Но точно в този момент не исках да бъда в една и съща стая с него.
Линк се появи от тълпата хлапета, мотаещи се из дневната.
— Е, ще има ли купон, или не? Да вървим. Ще празнуваме заради Лена.
Емили се запъти към Ларкин и всички останали я последваха. Ридли все още стоеше на верандата. Погледна ме и сви рамене.
— Опитах.
Линк ме чакаше на вратата.
— Итън, хайде, човече. Да вървим!
Погледнах към стълбите.
Лена?
— Ще остана тук.
Баба й остави плетката в скута си.
— Не знам дали ще слезе скоро, Итън. Защо не отидеш с приятелите си, а после да дойдеш отново да я вземеш?
Не исках да си тръгвам. Това можеше да е последната ни нощ заедно. Дори да я прекарахме затворени в стаята й, предпочитах да бъда с нея.
— Поне ела да чуеш новата ми песен, човече. После ще се върнеш и ще я почакаш да слезе. — Линк размахваше палките на барабаните си.
— Мисля, че така ще бъде най-добре. — Макон си наля нова чаша скоч. — Можеш да дойдеш след известно време. Така или иначе, семейството има някои неща, които трябва да обсъди междувременно. — Беше решено. Изритваше ме.
— Една песен. И после ще чакам отвън пред вратата. — Погледнах настоятелно към Макон. — След известно време.
Полето зад имението беше претъпкано с хора. Издигната беше временна сцена с преносимо осветление, същото каквото използваха за възстановката на нощните действия на битката при Хъни Хил. От няколко колони гърмеше музика, но колкото и силна да беше, не се чуваше добре заради канонадата от гърмежите на оръдията, носещи се отдалеко. Последвах Линк до сцената, където „Холи Ролерс“ се подготвяха да свирят. Групата се състоеше от трима мъже освен него, които изглеждаха около трийсетинагодишни. Този, който настройваше китарата си, имаше татуировки по целите си ръце, а на врата си носеше нещо, което приличаше на верига от колело. Черната коса на басиста беше вдигната на иглички нагоре, в тон с черния грим около очите му. Третият имаше толкова много пиърсинги, че болеше само като го гледаш. Ридли се кълчеше в единия край на сцената. Като ни видя, ни помаха въодушевено.
— Чакай само да ни чуеш. Жестоки сме! Искаше ми се и Лена да беше тук.
— Е, не искам да те разочаровам. — Лена се появи зад нас и обви ръцете си около врата ми. Очите й бяха зачервени и все още пълни със сълзи, но тук, в тъмното, изглеждаше като всички останали.
— Какво стана? Как накара чичо си да си промени мнението?
— Не го е променил. Но това, което не знае, няма да го нарани, нали? А и да разбере, не ме интересува. Тази вечер се държа много зле с мен. — Не казах нищо. Никога не бях разбирал напълно отношенията между Лена и Макон, не повече, отколкото тя разбираше моите с Ама. Но знаех, че ще се чувства ужасно, когато всичко това свърши. Тя не можеше да понесе някой да говори лошо за чичо й, дори и аз. Щом го казваше тя, положението наистина не беше добро.
— Измъкнала си се?
— Аха. Ларкин ми помогна. — Ларкин приближи към нас, носейки пластмасова чаша в ръка.
— Веднъж се става на шестнайсет, нали?
Идеята не е добра, Лена.
Искам само един танц. После ще се прибера.
Линк се запъти към сцената.
— Написах песен за теб, Лена. Ще ти хареса.