Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
Стиснах ръката на Лена, докато слизахме надолу по стълбите. Беше все още топла, което вече знаех, бе признак, че Лена е в добро настроение. Колието искреше на врата й, а във въздуха летяха златисти и сребристи свещи, които следваха пътя ни. Не бях свикнал да виждам „Рейвънуд“ толкова празничен и светъл, което за секунда ме накара да си представя, че тази вечер ще празнуваме истински рожден ден. Всички ще се съберат, за да се веселят, радостни и щастливи. За секунда.
И тогава видях Макон и леля Дел. И двамата държаха свещи в ръце, а зад тях къщата беше покрита от сенки и мрак. В дъното се виждаха и други тъмни фигури, също носещи свещи. И още по-лошо, Макон и Дел бяха облечени в дълги черни роби като членове на някакъв странен орден или друидски жреци и жрици. Не приличаше много на тържество по случай нечий рожден ден. По-скоро беше като зловещо погребение.
Честит рожден ден! Нищо чудно, че не искаше да излизаш от стаята си.
Е, сега разбираш за какво ти говорех.
Когато Лена стигна до последното стъпало, спря и ме погледна отново. Изглеждаше толкова не на място със старите си дънки и моя суичър с надпис на гимназия „Джаксън“, който й беше прекалено голям. Струваше ми се, че не се беше обличала така през целия си живот. Мисля, че искаше да задържи част от мен със себе си колкото може по-дълго.
Не се страхувай. Това е просто ритуал по Обвързване, за да ме защитят, докато изгрее луната. Призоваването няма да започне, преди това.
Не се страхувам, Лена.
Знам. Говорех на себе си.
Пусна ръката ми и пристъпи напред. Когато кракът й докосна полирания черен под, се преобрази. Дълга черна роба се спусна върху всяка извивка на тялото й. Черното на косата й и черното на робата се преляха в сянка, покриваща я от главата до петите, с изключение на лицето, което беше бледно и искрящо като самата луна. Тя докосна шията си, колието на майка ми все още беше там. Надявах се, че то ще й напомня колко много държа на нея. Точно както се надявах, че мама е тук някъде и се опитва да ни помогне.
Защо ти причиняват това? Нали няма да има някакви извратени езически сексуални неща?
Лена избухна в смях. Леля Дел погледна ужасено към нея. Рийс приглади робата си с една ръка, опитвайки се да изглежда сериозна, а Риан се изкикоти.
— Стегни се! — изсъска Макон.
Ларкин, който успяваше да изглежда готин и с черната роба, и с коженото яке, се захили леко. Лена наведе глава и прикри усмивката си.
Свещите се приближиха и вече виждах лицата на хората, които ги носеха: Макон, Дел, Лена, Ларкин, Рийс, Риан и Баркли. Имаше и други хора, които не познавах толкова добре. Арелия, майката на Макон, и една по-възрастна жена, с обгоряло от слънцето сбръчкано лице. Но дори от мястото, където стоях, се виждаше приликата й с нейната внучка, така че веднага се досетих коя е тя.
Лена я видя в същия миг, в който и аз.
— Бабо!
— Честит рожден ден, Лена-Селена! — Кръгът се разкъса, защото Лена се затича и прегърна белокосата жена.
— Мислех, че няма да успееш да дойдеш!
— Как бих пропуснала това! Исках да те изненадам. Пътуването от Барбадос до тук е много леко. Затворих очи само за миг и бях тук.
Говори буквално, нали? Какво е тя? Някакъв Пътник, Инкуб като Макон?
Ускоряващ летец, Итън. Обединител на време.
Усещах това, което изпитваше Лена в момента, леко облекчение, макар аз самият да се чувствах все по-странно. Добре, баща ми очевидно подлежеше на освидетелстване, а майка ми беше умряла, един вид… а жената, която ме беше отгледала, поназнайваше някои неща за вудуто. Нямах проблем с това. Но докато стоях в тази стая, заобиколен от истински магьосници, чародейци и хора и създания с всякакви странни способности, носещи роби и свещи, осъзнах, че имам нужда да знам доста повече от това, за което ме беше подготвил животът с Ама. Преди да започнат всички онези неща с латинския и заклинанията, които без съмнение щяха да последват.
Макон пристъпи напред в кръга. Прекалено късно. Вдигна високо свещта си.
— Cur Luna hac Vinctum convenimus?
Леля Дел застана до него. Свещта й премигна, докато я вдигаше.
— Защо се събираме заедно при тази луна за Обвързването?
Хората от кръга реагираха, вдигнаха свещите си и запяха:
Лена отговори на английски. Свещта й се разгоря толкова силно, че пламъците за малко да изгорят лицето й.