Прелестни създания

Тя приближи до него и сложи ръце на раменете му.

— Знам, че звучи безумно, чичо Макон, но мога ли да отида на купона? Само за малко? Само да чуя групата на Линк. — Очаквах косата й да започне да се навива нагоре, да се появи чародейският бриз. Нищо не се случи. Лена не му прилагаше магиите си. Не би могла да повлияе по този начин на Макон. Разчиташе на една друга, по-древна и по-стара магия, тази, която действаше най-силно на Макон от първия път, в който Лена бе стъпила в „Рейвънуд“. Добрата стара любов.

— Защо искаш да отидеш някъде с тези хора след всичко, което ти причиниха? — Чувах го как омеква още от момента, в който проговори.

— Нищо не се е променило. Не желая да имам нищо общо с тези момичета, но въпреки това искам да отида. Знам, че е глупаво, но искам да разбера какво е да се почувстваш нормален. Искам да отида на някое тържество, без да го съсипя. Искам да отида на купон, на който наистина съм поканена. Знам, че зад всичко стои Ридли, но толкова ли е лошо, че това не ме интересува? — Погледна към него, нервно хапейки устни.

— Не мога да го позволя, дори и да бях съгласен. Прекалено е опасно.

Спогледаха се.

— С Итън така и не успяхме да изтанцуваме дори един танц. Сам го каза.

За секунда изглеждаше като че ли Макон ще отстъпи, но само за секунда.

— Да, казах го. Но не съм ти казвал нещо друго. Свиквай с това! Не съм ходил нито ден на училище, не съм се разхождал никога из града в събота следобед. Всички имаме своите разочарования.

Лена изигра последната си карта.

— Но това е рожденият ми ден. Всичко може да стане. Може да е последният ми шанс… — Краят на изречението увисна във въздуха.

Да потанцувам с гаджето си. Да бъда себе си. Да бъда щастлива.

Не беше нужно да го казва. Всички го знаехме.

— Лена, разбирам как се чувстваш, но моя отговорност е да те пазя. Особено тази нощ. Трябва да останеш тук с мен. Смъртните само ще те поведат в грешна посока или ще те наранят. Не можеш да бъдеш нормална. Не ти е предопределено да бъдеш нормална. — Макон никога не беше говорил на Лена по такъв начин. Не бях сигурен дали има предвид купона или мен.

Очите на Лена се овлажниха, но тя не заплака.

— Защо? Защо е толкова лошо да искаш това, което имат те? Мислил ли си някога, че може и да са прави за някои неща?

— И какво, ако е така? Какво значение има? Ти си Самородна. Някой ден ще отидеш там, където Итън не би могъл да те последва. И всяка минута, която сега прекарвате заедно, ще бъде бреме, което ще трябва да носиш през остатъка от дългия си живот.