Прелестни създания
- Автор: Штоль Маргарет, Гарсия Ками
- Серия: Прелестни създания #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-230-0
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прелестни създания». Краткое содержание книги:
Друг път е прокълната…
Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин.
Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади — тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака…
— На шестнайсетата луна, на шестнайсетата година тя ще бъде Призована. — Застана в центъра на кръга с високо вдигната глава. Свещите осветяваха лицето й от всички посоки. Нейната започна да гори със странен зелен пламък.
Какво става, Лена?
Не се притеснявай. Просто част от Обвързването.
Ако това беше просто Обвързването, със сигурност не бях готов за Призоваването.
Макон започна да напява песента, която си спомнях от Хелоуин. Как я наричаха?
Кръв от кръвта ми, за теб е тази защита!
Лена побледня. Кръгът на кръвта. Това беше. Тя вдигна свещта високо над главата си със затворени очи. Зеленият пламък изригна в гигантски оранжево-червен огън, който с ярка експлозия се пренесе към всички останали свещи в кръга.
— Лена! — изкрещях аз, но тя не ме чу от силния шум. Огънят се разпространи из мрака толкова високо, че чак сега осъзнах, че тази нощ „Рейвънуд“ няма покрив. Закрих очите си с ръце, защото пламъците ме изгаряха и ослепяваха. Мислех само за Хелоуин. Ами ако онова се случеше отново? Опитах се да си спомня какво правеха тогава, за да се преборят срещу Сарафина. Какво пееха? Как го нарече майката на Макон?
Sanguinis. Но не знам латински и не можех да се сетя за думите. За първи път ми се прииска да се бях записал в Клуба на класика.
Чух тропане по входната врата и пламъците мигновено угаснаха. Робите, огънят, свещите, мракът и светлината — всичко изчезна просто ей така. Само за секунда се превърнаха в обикновено семейство, стоящо край обикновена торта за рожден ден. Пеещо…
Какво, по…?
— Честит рожден ден! — Последните ноти от песента заглъхнаха, а ударите по вратата продължаваха. Огромна торта от три пласта розово, бяло и сребърно беше поставена на масичката за кафе в центъра на дневната заедно с официален сервиз за чай и бели кърпи. Лена духна свещичките, прогони леко с ръка дима от лицето си — там, където преди секунди се издигаха пламъци. Семейството изръкопляска. Облечена отново в дънките си и моя суичър, Лена приличаше на нормална шестнайсетгодишна девойка.
— Това е нашето момиче! — Баба й остави плетката, с която се занимаваше досега, и започна да реже тортата, леля Дел се зае да разлива чая. Рийс и Риан донесоха огромна купчина подаръци, а Макон се отпусна в старото си кресло, украсено с крила на гърба, и сипа скоч за себе си и за Баркли.
Какво става, Лена? Какво се случи?
На вратата има някой. Просто са предпазливи.
Трудно ми е да разбера семейството ти.
Вземи си торта. Рожден ден е все пак, нали?
Тропането по вратата продължаваше. Ларкин вдигна поглед от парчето торта, което похапваше. Макон почисти троха от кашмиреното си сако и погледна спокойно към него.
— Би ли видял кой е, Ларкин? — Гледаше към Лена и поклати глава. Днес тя нямаше да отваря вратата. Лена кимна и се сгуши в баба си. Като силно привързана внучка, каквато наистина беше. Потупа с ръка възглавничката на дивана до себе си. Супер. Беше мой ред да се запозная с баба.
После чух познат глас откъм вратата и разбрах, че предпочитах да се запозная с бабата на абсолютно всеки, но не и да се срещна отново с това, което чакаше в този момент отвън. Защото там бяха Ридли и Линк, Савана и Емили, Еден и Шарлот, както и останалата част от техния фен клуб и баскетболния отбор на „Джаксън“. Не носеха обичайната си униформа, тениските на „Ангелите“. После си спомних защо. Бузата на Емили беше изцапана с нещо като барут. Възстановката. Осъзнах, че с Лена сме пропуснали по-голямата част от събитието и ще ни скъсат на изпита по история. Вече почти всичко беше свършило, оставаха само вечерната военна акция и фойерверките.
— ИЗНЕНАДА!
Както вече споменах, „изненада“ не беше най-точната дума. За пореден път бях позволил хаосът и опасността да стигнат до „Рейвънуд“. Всички започнаха да се тълпят в дневната. Бабата на Лена им помаха от дивана. Макон, спокоен както винаги, отпи от чашата си. Само ако го познаваше, човек би успял да види, че беше на път да изгуби търпение.
Защо ги беше пуснал вътре Ларкин?
Това не може да е истина!
Купонът изненада. Забравих за него.