Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Успя ли да направиш поне една прилична снимка? — попита Крейг.
— Достатъчно, за да напълня една стена — отговори Пейн.
— Браво на теб. Донеси ги у дома и ще ги разгледаме, докато вечеряме.
— Пак ли пица? — въздъхна Пейн.
— Няма да е за дълго. Щом Хюго Монкрийф плати, не само ще сме приключили с Картрайт, но и ще можем да се похвалим с добра печалба.
— Не съм много убеден, че Девънпорт е свършил нещо, за да заслужи своя милион.
— Съгласен съм, но все още е толкова нестабилен, че като нищо може да си отвори устата пред Сара. Доскоро, Джералд.
Крейг затвори и отиде да си налее едно питие. Трябваше внимателно да премисли какво ще каже на човека, с когото от една седмица копнееше да се чуе.
— Може ли да говоря с инспектор Фулър? — попита той, когато отсреща вдигнаха.
— С главен инспектор Фулър — отговориха. — За кого да предам?
— Спенсър Крейг. Адвокат.
— Свързвам ви, господине.
— Господин Крейг, отдавна не сме се чували. Трудно ще забравя обстоятелствата около последното ви обаждане.
— Аз също — отвърна Крейг. — Главен инспектор? Поздравления.
— Благодаря — отвърна Фулър. — Едва ли това е единствената причина да ме потърсите.
— Прав сте — засмя се Крейг. — Разполагам с информация, която може да даде тласък по пътя ви нагоре.
— Цял съм в слух.
— Важно е да знаете, че не сте я получили от мен. Ще разберете причината, когато ви кажа с кого е свързана. И предпочитам да не я споделям по телефона.
— Разбира се — съгласи се Фулър. — Кажете къде и кога да се срещнем.
— Утре в дванайсет в „Шерлок Холмс“.
— Много подходящо — засмя се Фулър. — До утре, господин Крейг.
Крейг затвори и понечи да проведе още един разговор, преди Пейн да пристигне, но тъкмо вдигна слушалката, и на външната врата се позвъни. Той отвори и видя широко усмихнатата физиономия на приятеля си. Отдавна не го беше виждал толкова доволен. Пейн го отмина безмълвно, влезе в кухнята и нареди на масата шест снимки.
Крейг се наведе да ги разгледа и веднага разбра защо Пейн изглежда толкова горд от себе си. Точно над коляното на Дани личеше белег от раната, нанесена му лично от Крейг. Макар и избледнял, белегът се виждаше добре.
— Това е съвсем достатъчно за Фулър — отбеляза Крейг и вдигна отново телефона.
— Хюго Монкрийф — отговориха отсреща.
— Бъдещият сър Хюго — рече Крейг.
70.
— Както добре знаеш, Никълъс, това е нашата последна среща.
— Да, госпожице Бенет.
— Невинаги сме били напълно съгласни един с друг, но мисля, че работата ни може да се нарече успешна.
— Съгласен съм с вас.
— Когато напуснеш тази сграда, ще си вече свободен човек, тъй като срокът на пробацията ти изтече.
— Да, госпожице Бенет.
— Преди да те отпиша официално от регистъра, съм длъжна да ти задам няколко въпроса.
— Разбира се, госпожице Бенет.
Тя взе химикалка с порядъчно надъвкан край и се зачете в дългия списък с въпроси, подготвени от Вътрешно министерство.
— Взимаш ли някакви упойващи вещества?
— Не, госпожице Бенет.
— Изкушавал ли си се напоследък да извършиш престъпление?
— Не.
— Срещал ли си се през последната година с някой известен престъпник?
— С известен — не — отвърна Дани.
Госпожица Бенет вдигна поглед.
— Отдавна не общувам с тях и нямам никакво желание да ги виждам, освен в съдебна зала.
— Радвам се да го чуя — въздъхна госпожица Бенет и сложи отметка в полето. — Все още ли имаш къде да живееш?
— Да, но замислям преместване.
Химикалката се поколеба.
— На място, където живеех преди. Но сега вече е обновено.
Поредна отметка.
— Със семейството си ли живееш?
— Да.
Госпожица Бенет отново вдигна очи.
— Последния път на този въпрос си отговорил, че живееш сам.
— Наскоро се събрахме отново.
— Много се радвам да го чуя, Никълъс. — И третата кутийка получи знак. — Грижиш ли се за издръжката на някого?
— Само за тази на дъщеря ми Кристи.
— Значи вече живееш с дъщеря си и жена си, така ли?
— Двамата с Бет сме сгодени и веднага щом уредя още един-два проблема, ще се оженим.