Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
С тежка въздишка Дани бутна стола назад. Кой можеше да е по това време? Свидетели на Йехова или някой упорит амбулантен търговец? Вече имаше готово изречение, с което да отпрати неделния досадник. Изтича надолу по стълбите и с бързи стъпки прекоси коридора. Искаше да отпрати човека, преди съвсем да е загубил концентрация. Звънецът прозвуча за трети път.
Дани отвори вратата.
— Казвам се Бет Уилсън и моля да ме извините за безпокойството в неделя следобед…
Дани гледаше с широко отворени очи жената, която обичаше. Не бе минал и ден през изминалите две години, в който да не си помисли какво ще й каже, щом се срещнат. А ето че сега стоеше безмълвен.
Бет също бе млъкнала — бледа като платно. Трепереше.
— Не може да бъде — едва промълви тя.
— Напротив, скъпа — отговори той и я притисна до гърдите си.
Мъжът, който седеше в колата на отсрещната страна на улицата, неспирно натискаше копчето на фотоапарата си.
— Господин Монкрийф?
— Кой се обажда?
— Казвам се Спенсър Крейг и съм адвокат. Искам да ви направя предложение.
— Какво предложение, господин Крейг?
— Ако успея да възстановя полагащото ви се състояние, каква би била вашата цена?
— Назовете вашата.
— Двайсет и пет процента.
— Струва ми се висока.
— Става въпрос за връщането на имението ви в Шотландия, ще изритате настоящия обитател на жилището на улица „Болтънс“, ще възстановите цялата стойност на колекцията на вашия баща, да не говорим за луксозната нова мансарда, за чието съществуване вероятно нямате и представа. И ще си върнете банковите сметки в Женева и Лондон. Не, не мисля, че е висока, господине. Дори ми се струва разумна при иначе нулева перспектива.
— Как мислите, че ще стане това?
— Щом подпишете договора с мен, господин Монкрийф, състоянието на баща ви ще ви бъде върнато.
— И никакви други плащания или капани? — попита Хюго, обзет от съмнение.
— Никакви — обеща Крейг. — Дори ще получите бонус, който според мен ще достави удоволствие на госпожа Монкрийф.
— И какъв е той?
— Щом подпишете договора, по това време следващата седмица тя ще бъде лейди Монкрийф.
69.
— Успя ли да снимаш крака му? — попита Крейг.
— Не още — отговори Пейн.
— Щом го снимаш, веднага ме уведоми.
— Чакай — рече Пейн. — Излиза от къщата.
— С шофьора ли?
— Не, с жената, която влезе вътре вчера следобед.
— Опиши ми я.
— Малко преди трийсетте, около метър и шейсет, слаба, с кестенява коса и страхотни крака. Изглежда ми позната.
— Не ги изпускай от очи — поръча Крейг, — а разбереш ли къде отиват, ми се обади. — Прекъсна разговора и включи компютъра си. Намери снимката на Бет Уилсън. Да, тя отговаряше на описанието. Изненада се, че Картрайт е поел такъв риск. Дали вече се мислеше за недосегаем?
Веднага щом Пейн успееше да заснеме левия крак на Картрайт, щеше да си назначи среща с инспектор Фулър. Щеше да остави полицаят да обере овациите по залавянето на избягал от затвора убиец и неговите съучастници.
Големия Ал остави Дани пред университета. Бет го целуна и той изскочи от колата и изтича нагоре по стълбите.
Всичките му планове се бяха сринали от една целувка и последвалата я безсънна нощ. Когато слънцето изгря, Дани знаеше, че няма сила, която да го накара да живее без Бет, дори ако това означаваше да напусне страната.
Крейг излезе за малко от съда, докато заседателите обмислят решението си. Спря на стълбите и се обади на Пейн.
— Къде отидоха?
— Картрайт слезе пред Лондонския университет. Следва там бизнес администрация.
— Монкрийф вече има една диплома по английски.