Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Имаме опашка — промърмори Големия Ал.
— Какво те кара да мислиш така? — попита Дани.
— Една кола ни следва. Видях я и вчера.
— Завий вляво на следващата пресечка и виж дали е още след нас.
Големия Ал кимна и без никакво предупреждение рязко сви вляво.
— Още ли е там? — попита Дани.
— Не. Продължи по улицата — отвърна Големия Ал и погледна в огледалото за обратно виждане.
— Каква е колата?
— Тъмносин форд „Мондео“.
— Колко такива коли има в Лондон, според теб? — попита Дани.
— Казвам ти, че ни следеше — изръмжа Големия Ал и зави по „Болтънс“.
— Ще изляза да потичам — рече Дани. — Ще ти кажа, ако забележа някой да ме следи.
— Шофьорът на Картрайт ме забеляза — съобщи Пейн. — Нямах друг избор и продължих. Отивам да наема друга кола, за да продължа следенето. Ще бъда на линия рано сутринта, но трябва да съм по-предпазлив, защото шофьорът е много опитен. Бас държа, че е или бивш полицай, или е бил в армията. Май е добре да сменям колата всеки ден.
— Какво каза?
— Че ще е добре да…
— Не, не. Преди това.
— Че шофьорът на Картрайт трябва да е бил в полицията или в армията.
— Разбира се! — възкликна Крейг — Този човек е лежал в една килия с Монкрийф и Картрайт.
— Прав си — съгласи се Пейн. — Кран. Албърт Кран.
— Известен още като Големия Ал — додаде Крейг. — Имам чувството, че Фулър ще извади кент флош роял.
— Искаш ли да се върна тази вечер и да го проверя отново?
— Не. Той ще бъде нещо като бонус, но не можем да рискуваме да ни усети. Стой далеч от тях до утре следобед, защото Кран ще е нащрек. Според мен Картрайт ще излезе да тича, когато Кран отиде да вземе момичето от работа.
Дани срещна в коридора професор Мори. Разговаряше със студенти, готвещи се за последните изпити.
— След година, Ник — обърна се той към него, — и ти ще се явяваш на изпити.
Дани беше забравил колко малко време му остава до края. Реши да не уточнява пред професора, че няма представа къде ще е догодина по това време.
— Очаквам големи резултати от теб.
— Дано отговоря на очакванията ви.
— Моите очаквания са си съвсем наред, защото в твое лице виждам човек, образовал се извън общоприетите практики. И съзнавайки, че има много да наваксва, успява да надмине останалите. Ще видиш, че когато дойде време за изпитите, резултатите ти ще са далеч пред тези на останалите.
— Поласкан съм, професоре.
Мори отново насочи вниманието си към групата около него.
Озовал се на улицата, Дани видя, че Големия Ал вече отваря задната врата на колата.
— Имаме ли опашка днес?
— Не, шефе — лаконично отговори Ал и седна зад волана.
Не искаше да тревожи излишно приятеля си. Но не би се изненадал, ако наистина ги следяха. Питаше се само още колко време имат, преди Крейг да разбере истината, ако вече не беше го направил. На Дани му трябваха само още няколко дни до края на пробацията. Тогава щеше да обяви на целия свят истината.
Щом колата спря пред къщата, Дани изскочи на тротоара и се затича нагоре по стълбите.
— Ще искате ли чаша чай? — попита Моли след него.
— Не, благодаря. Ще изляза да потичам.
Свали бързо дрехите си и облече спортния екип. Реши днес да мине по дългия маршрут, за да има време да обмисли срещата си с Алекс Редмейн на другата сутрин. Докато излизаше, забеляза, че Големия Ал отива към кухнята, най-вероятно за да изпие набързо чаша чай с Моли, преди да тръгне за офиса на Бет. С равномерна стъпка пое към „Ембанкмент“. Много адреналин имаше за изразходване от дългото седене на банките в университета.
Мина покрай Чейен Уолк и нарочно не вдигна очи към апартамента на Сара, където сега живееше и брат й. Ако го беше направил, може би щеше да види на прозореца познато лице с фотоапарат. Продължи към Парламент Скуеър и докато минаваше покрай сградата на Камарата на общините, се запита къде ли е сега Пейн.
А той бе от другата страна на улицата и нагласяше фокуса на фотоапарата си, правейки се на турист, който снима Биг Бен.