Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Така е, но не забравяй, че докато е бил в „Белмарш“, Картрайт е издържал кандидатските изпити по математика и икономика.
— Поредната малка грешка, която си въобразява, че никой няма да забележи — отбеляза Крейг. — Шофьорът къде откара момичето след това?
— Отправиха се към Ийст Енд и…
— Бейкън Роуд двайсет и седем в Боу — довърши Крейг вместо него.
— Откъде знаеш?
— Това е адресът на Бет Уилсън, приятелката на Картрайт. Беше с него в онази нощ, забрави ли?
— Сякаш мога да забравя — отсече Пейн.
— Успя ли да я снимаш? — попита Крейг.
— Няколко пъти.
— Добре. Все още имаме нужда от снимка на крака на Картрайт, преди да си определя среща с инспектор Фулър. — Крейг погледна часовника си. — Трябва да се връщам в залата. На заседателите не им трябва много време, за да обявят клиента ми за виновен. Къде си в момента?
— Пред Бейкън Роуд двайсет и седем.
— Гледай да не те забележат — поръча Крейг. — Тази жена ще те познае и от сто метра. Ще ти се обадя при първа възможност.
По време на обедната почивка Дани излезе да се разходи и да хапне един сандвич преди лекцията на професор Мори. Опита се да си припомни шестте теории на Адам Смит, в случай че професорът посочи него. Изобщо не забеляза мъжа с фотоапарата на пейката от другата страна на улицата.
Щом съдията произнесе присъдата, Крейг отново набра номера на Пейн.
— Остана в къщата повече от час — докладва Пейн — и когато отново се появи, носеше голям куфар.
— Къде отиде?
— Откараха я в офиса й на Мейсън стрийт в Сити.
— Куфарът с нея ли беше?
— Не, остави го в багажника на колата.
— Значи смята да остане на „Болтънс“ поне още една нощ.
— Така изглежда. Дали пък нямат намерение да избягат от страната? — предположи Пейн.
— Едва ли. На него му остава да проведе последната си среща с пробационния инспектор в четвъртък сутрин.
— Което значи, че ни остават само три дни, за да съберем нужните доказателства — заключи Пейн.
— Какво прави той днес следобед?
— Тръгна си от университета в четири и се прибра с колата на улица „Болтънс“, но шофьорът обърна и пое отново. Проследих го, за да видя дали няма да иде да прибере момичето.
— Така ли стана?
— Да. Взе я от работа и я отведе в къщата.
— Какво направи с куфара?
— Внесе го вътре.
— Най-вероятно си мислят, че тя ще е в безопасност, ако се нанесе при него. Той излезе ли да тича?
— И да го е направил, е било, докато следях момичето.
— Не се занимавай с нея утре — поръча Крейг. — От сега нататък се концентрирай върху Картрайт, защото ако искаме да го отсвирим, е важно само едно.
— Снимката — рече Пейн. — Ами ако реши да бяга сутринта?
— Тогава ще е още по-важно да се концентрираш върху него и да забравиш за момичето — отговори Крейг. — Междувременно ще гледам да подготвя внимателно Лари.
— Той зает ли е с нещо по случая?
— Почти не — отговори Крейг. — Не можем да рискуваме с него, докато живее при сестра си.
Крейг се бръснеше, когато телефонът му иззвъня.
— Напуснаха къщата заедно.
— Значи не е тичал и тази сутрин.
— Освен ако го е направил преди пет сутринта. Ще ти се обадя, ако има някаква промяна в обичайния му маршрут.
Крейг затвори и продължи да се бръсне. Поряза се и изруга.
На всяка цена трябваше да е в съда до десет, когато съдията щеше да произнесе присъдата на неговия клиент за кражба с взлом. Вероятно клиентът му щеше да получи не повече от две години, въпреки че имаше още поне двайсет и три други нарушения на закона.
Напръска лицето си с афтършейв, докато си мислеше за обвиненията, които чакаха Картрайт: бягство от „Белмарш“, приемане на чужда самоличност, кражба на колекция марки за над петдесет милиона долара, подправяне на чекове за две банкови сметки и поне още двайсет и три други закононарушения. Веднъж това да попаднеше в съда, Картрайт нямаше да види светлината на деня, докато не дойдеше време да се пенсионира. Най-вероятно и момичето щеше да получи присъда за оказване на съдействие на престъпник. А щом научеха в какво се е забъркал, откакто е напуснал затвора, на никого нямаше да му мине през ум да се сети за делото за амнистия. Крейг си помисли дори, че лорд канцлерът може да го повика отново и този път да му предложи шери и да си поговорят за упадъка на английския крикет.