Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Бет бе освободена под гаранция още в сутринта на ареста, но никой не се изненада, че нито Дани, нито Ал бяха удостоени с подобно снизхождение.
Господин Дженкинс ги чакаше в приемното на „Белмарш“, а господин Паско се погрижи да бъдат настанени в една и съща килия. Само след месец Дани бе отново на своя пост в библиотеката, както бе споменал пред госпожица Бенет. Големия Ал бе разпределен на работа в кухнята и макар храната тук да не можеше да се сравнява с гозбите на Моли, и двамата разбираха, че са извадили малко късмет в цялото нещастие.
Алекс нито веднъж не напомни на Дани, че ако се беше вслушал в съвета му и се беше признал за виновен в убийство още на първото дело, сега щеше вече да е свободен, да ръководи автосервиза на Уилсън, да е женен за Бет и да се грижи за детето си. „Свободен в какъв смисъл?“ бе отвърнал тогава Дани.
И все пак имаше и моменти на триумф. С божията помощ Алекс успя да убеди съда, че макар Бет технически да бе виновна за това, в което я обвиняваха, на практика е узнала, че Дани е жив, само четири дни преди ареста, при това двамата си бяха назначили час при него в сутринта на задържането. Съдията осъди Бет на шест месеца условно и от този момент нататък всяка първа неделя на месеца тя отново посещаваше Дани в „Белмарш“.
Съдията не прояви същата благосклонност, когато се стигна до ролята на Големия Ал в целия заговор. Във встъпителната си реч Алекс бе посочил, че клиентът му, Албърт Кран, не се е възползвал материално от състоянието на Монкрийф, освен че е получавал заплата като шофьор и му е било позволено да спи в малка стаичка на последния етаж в къщата на улица „Болтънс“. Точно тогава господин Арнолд Пиърсън, кралски адвокат, който пледираше от името на Короната, пусна бомба, която Алекс не очакваше.
— Може ли господин Кран да обясни как сумата от десет хиляди паунда се е появила в личната му банкова сметка само няколко дни след освобождаването му от затвора?
Големия Ал нямаше обяснение, а и да имаше, точно на Пиърсън ли щеше да го даде.
Заседателите не се впечатлиха особено.
Съдията изпрати Големия Ал в „Белмарш“ да доизлежи оставащите му пет години от предишната присъда. Дани направи всичко възможно той бързо да бъде повишен и поведението му да е безупречно по време на престоя му зад решетките. Блестящите доклади от страна на Рей Паско за поведението му, потвърдени от директора, означаваха, че Големия Ал ще бъде пуснат условно след по-малко от година. Той много щеше да липсва на Дани, който обаче бе убеден, че само ако му намекне за това по някакъв начин, Големия Ал ще създаде неприятности на затворническата управа, за да остане зад решетките.
По време на едно от посещенията си Бет донесе друга радостна новина.
— Бременна съм.
— Господи, та ние прекарахме само четири нощи заедно — възкликна Дани и я прегърна.
— Но не мисля, че само толкова пъти се любихме — уточни тя и добави: — Да се надяваме, че Кристи ще си има братче.
— Ще го кръстим Бърни.
— Не, ще го наречем… — Сирената, обявяваща края на часа за посещения, заглуши думите й.
— Може ли да ви задам един въпрос — обърна се Дани към Паско същия ден, докато надзирателят го отвеждаше до килията.
— Естествено — отвърна Паско. — Но това не значи, че ще получиш отговор.
— Винаги сте знаели, нали?
Паско се усмихна, но предпочете да замълчи.
— Какво ви караше да мислите, че не съм Ник? — попита Дани вече пред вратата на килията.
Паско завъртя ключа в бравата и Дани влезе вътре, решил, че няма да получи отговор. Но надзирателят само кимна към снимката на Бет, която, увита в целофан, отново бе залепена над огледалото.
— Господи! — възкликна Дани. — Никога не я свалих от стената.
Паско се усмихна, отстъпи в коридора и затръшна тежката врата.
Дани вдигна очи към местата за публиката и видя, че бременната вече в шести месец Бет му се усмихва с онази нейна усмивка, непроменена от дните в „Клемент Атлий“. Знаеше, че ще си остане същата до края на дните му, все едно колко години ще му даде съдията.