Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Някакво движение отвън го накара да се обърне към вратата.
Мери надникна в стаята.
— Нещо против посетител?
Появи се Сейчан. Изглеждаше смутена, готова да побегне. Беше по джинси и тънка блуза, коженото яке бе преметнато през ръката й.
Грей й махна да влезе и помоли Мери да затвори.
Сейчан взе един стол и седна до него.
— Знаех, че ще те намеря тук. Исках да ти кажа какво открих, после пътувам за Ню Йорк. Реших, че може би ще поискаш да си в течение.
— Какво си открила?
— Хейсман и онази негова асистентка…
— Шарин.
— Чисти са. Нямат нищо общо с бомбите. Уолдорф като че ли е организирал всичко сам, с помощта на личните си връзки. Не ми се вярва дори да е имал одобрението на началниците си от Гилдията. Мисля, че е действал сам, че се е опитал да убие теб и Монк от чиста злоба и жажда за отмъщение. А тъй като бомбите са били заложени часове преди да се самоубие, най-вероятно е трябвало да бъдат резервен вариант в случай, че не успее да ви елиминира в Тенеси.
Грей си спомни последните думи на кучия син. „Това не е краят“.
Гласовете им събудиха бащата на Грей и той вдигна ръка и се протегна. Отвори очи, примигна няколко пъти и се окашля. Трябваха му още няколко секунди да се ориентира. Огледа стаята, после измери с поглед Сейчан. Всъщност малко се зазяпа в нея.
— Сейчан, нали? — попита дрезгаво.
— Точно така. — Тя стана и понечи да си тръгне.
Грей винаги се изненадваше какво помни и какво не помни баща му.
Замаяните очи се обърнаха към Грей.
— Къде е майка ти?
Грей пое дълбоко дъх. На лицето на баща му беше изписано объркване и безпокойство. Малкото мехурче надежда в гърдите му се спука.
— Татко… майка…
Вместо да си излезе, Сейчан се наведе и стисна ръката на стареца.
— Ще намине по-късно. Искаше малко да си почине, да си оправи косата.
Баща му кимна и се отпусна в леглото. Безпокойството му изчезна.
— Добре. Тази жена винаги все прекалява с работата.
Сейчан го потупа по ръката, обърна се към Грей и кимна към вратата. После се изправи, сбогува се и помъкна Грей след себе си.
— Къде е закуската? — попита баща му след тях.
— Идва — каза Грей от прага, излезе и затвори вратата.
Сейчан го дръпна в един тих страничен коридор.
— Какво правиш? — малко ядосано попита Грей.
— Спасявам те, спасявам и него — каза тя и го бутна към стената. — Ти само наказваш себе си и го измъчваш. Той не го заслужава — и ти също, Грей. Четох за подобни ситуации. Той сам ще приеме нещата. Престани да го принуждаваш да си спомни.
Грей отвори уста да възрази.
— Толкова ли не разбираш, Грей? Той знае. Само че го е потиснал, за да не го боли точно сега. И се мъчи да го преодолее.
Грей си представи безпокойството на лицето на баща си. Имаше го всяка сутрин. Дори облекчението му преди малко не го беше заличило напълно. Дълбоко в очите му си оставаше мъничко страх.
Разтърка неуверено лице и почеса наболата си брада.
Сейчан смъкна ръката му.
— Някои самозаблуди са добро нещо, необходимо нещо.
Грей преглътна с мъка и се опита да приеме думите й. Беше достатъчно син на баща си, за да иска да спори, да отхвърли нещо, което не можеше да пипне с мазолеста ръка.
Точно тогава телефонът му иззвъня.
Той го извади от джоба си с треперещи пръсти. Всичко в него трепереше, обтегнато като струна. Погледна екрана и видя, че е получил съобщение. Номерът беше блокиран. Текстът обаче ясно показваше кой го е пратил.
НЕ ИСКАХМЕ ДА СТАВА ТАКА
Тези пет думи му подействаха като бомба в стомаха. Треперенето се засили. Той се свлече покрай стената, а светът сякаш се стесни. Всички таящи се в него конфликти избухнаха за миг и угаснаха като умираща звезда, превръщайки се в невъобразимо плътен горещ въглен. Навсякъде другаде се чувстваше кух и студен.
Сейчан клекна до него, хвана лицето му с длани и го загледа право в очите. Тя също беше прочела съобщението.
Думите й изказаха онова, което беше вътре в него.
— Ще ти помогна. Ще направя всичко да ги унищожим.
Той впери поглед в изумрудените й очи със златни петънца. Дланите й пареха бузите му. Топлината изпълни пустите студени места в него. Пресегна се и я придърпа към себе си, устните им се докоснаха.