Дяволската колония

Погледна си часовника. Би трябвало да приключи тук и да я посрещне по обед.

Пое дълбоко дъх и се върна в конферентната зала.

Сейчан явно прочете нещо по лицето му.

— Какво е станало?

— Семейни истории. Няма страшно. — Обърна се към доктор Хейсман.

— И какво толкова важно е имал да каже Мериуедър?

— Много странно писмо, пълно с параноични страхове.

— Е, току-що е бил застрелян… два пъти — рече Грей. — Това би направило всеки малко параноичен.

— Така си е. Но исках да знаете за какво е писал, преди да умре. Мисля, че е свързано със събитията от вчера и особено с врага, който не давал покой на отците основатели.

— Какво се казва за него? — Грей наостри уши.

Хейсман зачете бележките си: бяха пълни с изподраскани места.

— „Слугите на Врага ме откриха по пътя. Оставям това съобщение, покрито със собствената ми кръв, като предупреждение за онези, които ще дойдат след нас. С огромни усилия ние, шепа хора, успяхме да прогоним повечето от страховитите си врагове от бреговете ни, чрез прочистване на великата ни армия и благородните домове…“

— Не споменахте ли нещо за това? — прекъсна го Грей. — Че Мериуедър е действал като шпионин на Джеферсън, за да открие нелоялните във въоръжените сили?

— Точно така, но явно не са постигнали пълен успех. — Хейсман продължи да чете: — „Една фамилия устоява, пуснала дълбоки корени на юг, твърде упорита, за да я изкореним като бурен. Но ако го направим, рискуваме да изтръгнем корените на младата ни нация и да я разкъсаме. Това е стара фамилия с връзки с робовладелци и невъобразими богатства. Дори тук не смея да запиша името й, за да не разберат, че знаем кои са. Но ще оставя послание за онези, които ще дойдат, ако знаете къде да гледате. Джеферсън ще остави името им в картина. Така ще я откриете: В обръщането на бика намерете петимата, които не са на място. Нека имената им бъдат подредени и разкрити с буквите G, С, R, J, Т и числата им да са 1,2,4,4,1“.

— Какво означава това послание? — попита Сейчан.

— Нямам представа — отвърна кураторът. — Често се случва да се крие шифър в шифъра, особено когато става въпрос за нещо, което явно е плашещо.

Телефонът на Грей отново зазвъня. Разтревожен да не би да е майка му, той погледна екрана и с облекчение видя, че го търси Кат. Сигурно се обаждаше да съобщи как е Монк.

— Кат, Грей съм. — Още докато изричаше думите, си даде сметка, че говори точно като майка си: „Грей, майка ти е“.

Гласът на Кат прозвуча разтревожено и в същото време облекчено.

— Слава богу. Добре си.

— Още съм в архива. Какво има?

Тя заговори по-спокойно, но още не беше съвсем на себе си.

— Върнах се у дома да се преоблека, преди да тръгна за болницата. За щастие, имам предостатъчно опит в разузнаването. Забелязах, че вратата е пипана. Намерих бомба. По устройство и взривно вещество прилича на онази, която свали самолета ви вчера по заповед на Мичъл Уолдорф.