Дяволската колония
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546552396
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската колония». Краткое содержание книги:
Лий Чайлд
Грей отново видя как кучият син си пръска главата и чу последните му думи: „Това не е краят“. Дъхът му се смрази в дробовете.
— Сапьорите са тук — продължи Кат. — Ще ги пратя на твоя…
— Кат! — прекъсна я той. — Майка ми е на път към апартамента ми. В момента. Има ключ.
— Тръгвай — тутакси каза Кат. — Вече излизам заедно със сапьорите. Ще вдигна тревога по пътя.
Грей затвори и се спусна към вратата. Сейчан скочи от мястото си и го последва.
Несъмнено беше схванала достатъчно от чутото в края на разговора. Изскочиха заедно и Грей се заоглежда за такси. Сейчан изтича на улицата насред задръстването, спря до един мотоциклетист и извади черния си „Зиг Зауер“. Насочи го към главата му.
— Слизай.
Младежът скочи и си плю на петите.
Сейчан задържа мотора с една ръка и се обърна към Грей.
— Ставаш ли за каране?
Беше напълно съсредоточен, поне така се чувстваше. Яхна седалката.
Сейчан седна зад него и обви ръце около кръста му.
— Майната им на правилата — каза в ухото му.
Грей даде газ.
Минаха през града като вихър: всичко се виждаше размазано, вятърът шибаше лицата им, прескачаха бордюри, разминаваха се на косъм с пешеходци. Когато взе завоя на Шестнайсета улица, Грей видя във въздуха тънка колона пушек. Пайни Бранч Роуд се намираше в тази посока. Грей даде газ до дупка и прелетя останалото разстояние.
Спасителните екипи вече бяха тук с пуснати светлини и сирени.
Рязко натисна спирачка, поднесе странично и скочи от мотора. Една линейка беше препречила улицата, качена наполовина на тротоара.
Затича се към нея.
Монк се подаде иззад ъгъла, още с болнична пижама.
Явно беше откраднал линейката от Университетската болница в Джорджтаун и го беше изпреварил благодарение на сирената.
Грей видя отговора на лицето му. Приятелят му вдигна ръка да го спре, но не каза нищо, а само поклати глава.
Грей рухна на колене насред улицата.
— Не…
44.
8 юни, 07:22
Вашингтон, окръг Колумбия
— Къде са моите момичета? — извика Монк от вратата.
— Твоите момичета още спят — каза Кат от дивана. — И ако ги събудиш, ще стоиш с тях цяла нощ, както направих аз.
Почиваше, подложила зад себе си възглавницата за бременни. Гърбът още я болеше от раждането преди три дни. Беше подранила с две седмици, но всичко мина добре и си имаха момиченце. Сега Монк бе заобиколен от жени, но нямаше нищо против. Имаше си достатъчно тестостерон за семейството, а мъжката атмосфера в работата беше дори предостатъчна.
Пльосна се на дивана до нея и постави хартиената торбичка помежду им.
— Гевреци и крема.
Тя сложи ръка на корема си.
— Страшно съм дебела.
— Току-що роди момиченце три и шестстотин. Нищо чудно, че поиска да излезе по-рано. Просто не е имала място, горката.
Кат издаде неопределен гърлен звук. Монк махна торбичката и прегърна Кат. Тя отпусна глава на рамото му.
— Прекрасна си — каза той и целуна косата й. — Но май намирисваш — добави след малко.
Тя го удари с юмрук по рамото.
— Искаш ли да ти приготвя гореща вана?
— Много мило — промърмори тя в гърдите му.
Той понечи да се надигне, но тя не го пусна.
— Остани. Харесва ми така.
— Е, сигурен съм, че бързо ще ти омръзне да ме гледаш вкъщи.
Кат вдигна глава.
— Какво каза Пейнтър?
— Разбра ме, прие заявлението ми за напускане, но поиска да помисля, докато съм в отпуска.
Тя отново се отпусна и издаде неопределения звук.
Бяха разговаряли много за напускането му. Монк имаше жена и две деца, които се нуждаеха от него. След като го простреляха, заложиха бомба в дома му и видя какво сполетя семейството на Грей реши, че е време. Вече имаше предложения от няколко биотехнологични компании във Вашингтон.
Дълго седяха прегърнати. Монк не искаше да подлага това отново на риск.
Накрая Кат се завъртя и с известни усилия нагласи крака в скута му.
— Щом вече си безработен…
Той започна да разтрива стъпалата й. Новата му протеза щеше да е готова след четири дни, но и една ръка му беше достатъчна.